Данък върху дивидентите в България: 5%

Фирми и данъци · Последна проверка: 2026-08-23

Ставката е 5 на сто, но не при всяко разпределение

Член 194 от ЗКПО облага дивидентите и ликвидационните дялове с 5 на сто. НАП обаче посочва ясно изключение: когато българско дружество разпределя печалба към друго българско дружество или към чуждестранно дружество със седалище в Европейския съюз или в Европейското икономическо пространство, задължение за удържане и внасяне на данък върху дивидента не възниква. Това е българското проявление на режима за дружествата майки и дъщерните дружества и цели да не се облага една и съща печалба втори път при трансгранично разпределение.

На практика това означава, че структурата има парична стойност. Изплащането на печалба от софийско ЕООД директно към физическо лице извън ЕС и изплащането ѝ първо към дружество в ЕС не дават един и същ резултат. Пресметнете разликата преди да изградите структурата — поправянето след това винаги излиза по-скъпо.

Общата тежест не е 10, а 14,5 на сто

Изречението „в България данъкът е 10 на сто“ описва само първия пласт. Печалбата се облага с корпоративен данък 10 на сто, а разпределеният остатък носи още 5 на сто. При 100 единици печалба сметката е: 10 единици корпоративен данък, 5 на сто от останалите 90 единици, тоест 4,5 единици данък върху дивидента, общо 14,5 единици. Това число е аритметика от две потвърдени ставки, а не отделна законова ставка.

Срок за внасяне

Удържането се извършва от платеца на дохода — данъкът се декларира и внася от дружеството, а не от съдружника. Според НАП данъкът по чл. 194 се внася до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент или ликвидационен дял. Меродавна е датата на решението, а не денят, в който парите постъпват по сметката на съдружника. При дружества, които вземат решение, а изплащат месеци по-късно, тази разлика се превръща в лихва за просрочие.

Дивидент, заплата и възнаграждение по договор за управление

Дивидентът не е единственият начин пари да излязат от дружеството и всеки начин носи различна тежест. Дивидентът е разпределение на печалбата: идва след корпоративния данък, не поражда осигуровки и се облага с 5 на сто. Възнаграждението по договор за управление е разход на дружеството, но подлежи на данък върху доходите и на осигурителни вноски. Наричането на всяко плащане „дивидент“ само защото ставката изглежда ниска създава риск при ревизия плащането да бъде преквалифицирано.

• •Дивидент се разпределя въз основа на приети годишни финансови отчети и редовно решение на съдружниците.
• •При загуба или при неотделени законови резерви разпределение не се допуска.
• •При съдружник — физическо лице ставката също е 5 на сто и данъкът е окончателен.
• •При разпределение навън спогодба за избягване на двойното данъчно облагане може да предвиди по-ниска ставка, но тя не се прилага автоматично.
• •Плащането се прави по банков път и в размер, съответстващ на решението.

Често задавани въпроси

Свързани теми