Видове дружества в България: ЕООД, ООД, АД, ЕТ

Фирми и данъци · Последна проверка: 2026-10-10

Защо изборът обикновено е между ЕООД и ООД

ЕООД е дружество с ограничена отговорност с един собственик, а ООД — със двама или повече съдружници. Юридически това са две състояния на една и съща конструкция: отговорността по правило е ограничена до внесения капитал, а личното жилище или личната сметка на съдружника не служат за обезпечение на дружествените задължения. Ако започнете сами и по-късно приемете съдружник, дружеството става ООД — не се учредява ново, а се вписва промяна в регистъра.

Кога изобщо стават актуални АД и ЕТ

АД е акционерно дружество, чийто капитал е разделен на акции. Разглежда се, когато се очаква привличане на инвеститор, лесно прехвърляне на дялове или изграждане на органи на управление; в замяна минималният капитал е значително по-висок от този на дружествата с ограничена отговорност и наличието на управителни и контролни органи е задължително. ЕТ не създава отделно юридическо лице: предприятието и физическото лице съвпадат, тоест отговаряте неограничено с личното си имущество. Формата се използва при малка дейност с нисък риск; при рискови занимания именно тази разлика е решаваща.

Клонът и представителството не са отделни дружества

• •Клон: продължение на чуждестранното дружество майка в България, вписва се в търговския регистър, но няма собствена правосубектност — за задълженията отговаря дружеството майка.
• •Търговско представителство: предназначено е за представяне, проучване на пазара и връзки с партньори и не може да извършва стопанска дейност с цел печалба.
• •И двете са неподходящи, ако планирате редовна търговска дейност — в такъв случай се учредява самостоятелно дружество.

Четири въпроса преди решението

1. 1

   Носи ли дейността риск

   Ако съществува риск от вреди на клиент, задлъжняване или обезщетения, форма с ограничена отговорност е първата възможност, която си струва да се обмисли.
2. 2

   Ще имате ли съдружник

   Ако съдружник се очаква скоро, учредяването направо като ООД спестява последваща процедура по промяна.
3. 3

   Как ще изтегляте печалбата

   При дружество с ограничена отговорност печалбата се облага първо на ниво дружество, а при разпределение — и с данък върху дивидента. При ЕТ такава двустепенна конструкция няма.
4. 4

   Кой ще носи счетоводната тежест

   Всяка форма има годишни задължения за деклариране и за финансов отчет. В България тази работа обикновено се възлага на счетоводител по договор.

Правните форми в числа

Наръчникът на Министерството на икономиката за малките и средните предприятия (последна актуализация 18.06.2025 г.) посочва като най-често използвани в България ЕТ, ЕООД/ООД и ЕАД/АД. Търговският закон познава и събирателното (СД), командитното (КД) и командитното с акции (КДА) дружество, както и европейското дружество (SE), което на практика се използва рядко. От 2023 г. има и дружество с променлив капитал — вариант на ООД без фиксиран минимален капитал, в което съдружниците влизат и излизат без промяна на учредителния акт; то се вписва по реда за ООД/ЕООД и в името му трябва да е посочено, че капиталът е променлив.

Наръчникът посочва като основни предимства на ЕТ липсата на изискване за капитал и сравнително простата процедура по прекратяване, а като недостатъци на ЕООД/ООД — значително по-високата такса за вписване в сравнение с ЕТ и дългата и сложна ликвидация.

Данъчен календар: разликата според формата

Според страниците на НАП корпоративният данък е 10% (чл. 20 от ЗКПО); годишната декларация се подава между 1 март и 30 юни на следващата година, а данъкът се внася до 30 юни. Едноличният търговец не е отделно юридическо лице: годишният данък върху печалбата му е 15%, а периодът за декларация и датата на плащане са същите — 1 март до 30 юни. Ставките и календарът изглеждат сходни, но законът е различен: дружеството е подчинено на ЗКПО, а едноличният търговец — на годишния данък по чл. 28 от ЗДДФЛ.

Клон и представителство: вписване в БУЛСТАТ

Страницата на Агенцията по вписванията за Регистър БУЛСТАТ посочва, че се вписват клоновете на чуждестранни лица, които не са търговци, и търговските представителства на чуждестранни лица по чл. 24 от Закона за насърчаване на инвестициите. За представителството се иска документ за регистрация в Българската търговско-промишлена палата, а за чуждестранно юридическо лице, което извършва дейност в страната — документ за извършваната дейност и легализиран документ за възникването и представителството му.

Често задавани въпроси

Свързани теми