Задължително ли е счетоводител за фирма в България

Фирми и данъци · Последна проверка: 2026-08-23

Какво всъщност казва законът: не лице, а качество

Законът не въвежда задължение за наемане на счетоводител, а дефинира ролята „съставител на финансови отчети“ и я обвързва с прагове за образование и стаж. Проверените прагове са: висше счетоводно-икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит, финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол — две години при магистърска степен, три при бакалавърска, четири при „професионален бакалавър“; друго висше икономическо образование — пет години; средно икономическо образование — осем години. Същото важи и за управляващите счетоводни предприятия, които подписват отчетите.

Разграничението е важно за новите учредители. За текущото документиране — фактури, банкови движения, първични документи — не е нужно да наемате никого. Но отчетът в края на годината се съставя от лице по описаното изискване, а чуждестранният учредител рядко му отговаря. На практика това означава договор със счетоводна къща.

Отговорността остава при управителя

Работата със счетоводна къща не прехвърля отговорността. Както изрично се посочва в наръчника на Министерството на икономиката, управителят на предприятието отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на годишния финансов отчет. Следователно „счетоводителят ще се погрижи“ не е защита: последиците от липсващ или закъснял отчет остават при дружеството и управителя. Затова в договора със счетоводната къща трябва писмено да е уредено кой какво прави — срокове за предаване на документи, отговорност за декларациите, обявяването в регистъра.

Без дейност — пак има задължения

„Фирмата не работи, значи счетоводство не е нужно“ е едно от скъпите недоразумения. Предприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период, декларират това обстоятелство в Търговския регистър — проверената уредба е, че декларирането се извършва до 30 юни на следващата година и еднократно за първия отчетен период без дейност. Тоест дори „нулев“ период поражда действие. Пропускът се вижда в регистъра и се плаща при първата банкова или търговска проверка.

• •Годишен финансов отчет: съставя се към 31 декември и в предвидените случаи се обявява в Търговския регистър.
• •Годишна данъчна декларация пред НАП; ставката на корпоративния данък по чл. 20 от ЗКПО е 10 на сто.
• •Годишен отчет за дейността пред НСИ — отделно задължение.
• •Съхраняване на счетоводната информация в предвидените от закона срокове, включително след закриване.
• •При регистрация по ЗДДС: месечни декларации и дневници — това е стъпката, която най-много увеличава тежестта.
• •При наети лица: уведомления по трудови договори и месечни осигурителни декларации.

Докъде стига „сам ще се справя“

При малко еднолично дружество текущото документиране може да се води самостоятелно и това наистина пести пари. Границата се появява на три места: съставителят на годишния отчет трябва да отговаря на изискванията; след регистрация по ЗДДС месечният ритъм не прощава грешки, а цената им е лихва и санкция; наемането на работници включва цял нов пласт — трудово право и осигурителни декларации. След всеки от тези прагове „сам“ обикновено излиза по-скъпо.

За 2026 г. се очаква да заработи и Централизираната административна информационна система „Единна входна точка“, чрез която годишният финансов отчет по Закона за счетоводството и годишният отчет за дейността по Закона за статистиката се подават едновременно. Следете официалните съобщения — в преходни периоди редът на подаване се променя.

Често задавани въпроси

Свързани теми