Освобождаване от апостил между документи от ЕС
Когато представяте пред българска институция акт за раждане, удостоверение за брак, документ за пребиваване или свидетелство за съдимост, издадени от органите на друга държава от ЕС, апостил не се изисква — и обратното също е вярно: такива документи, издадени от българските органи, се приемат без апостил в останалите държави от ЕС. Това осигурява Регламент (ЕС) 2016/1191, който се прилага от 2019 г. Същият регламент въвежда и инструмент, който намалява разходите за превод: многоезичното стандартно удостоверение, което може да се поиска от издаващия орган. Тази статия обяснява кои документи обхваща освобождаването, кои не, как се иска удостоверението и защо турските документи остават ИЗВЪН този ред.
Официални документи и институции · Последна проверка: 2026-08-26
Самият проблем: какво беше апостилът и защо отпадна
Апостилът е международната заверка, с която официалният документ на една държава се приема за „наистина официален“ в друга; подробностите са в статията ни „Как се получава апостил“. Механизмът работи, но струва: отделна заверка за всеки документ, най-често отделно посещение в институция, понякога посредници. ЕС е съюз, в който държавите членки поначало си имат доверие в публичните регистри, затова той призна, че тази заверка създава безсмислено триене МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ, и с Регламент 2016/1191 премахна изискването за апостил за определени видове документи в отношенията между тях. Регламентът се прилага от началото на 2019 г. и има пряко действие — тоест обвързва всяка българска институция, без България да е длъжна да приема отделен вътрешен закон.
Практическият смисъл на освобождаването: ако ще използвате германския акт за раждане на детето си за гражданско състояние в България, не е нужно да тичате по германските институции за апостил; документът се представя направо — в оригинал или заверен препис. Българска институция, която каже „донесете апостил“, действа в противоречие с регламента. Същото важи за документи, които вземате от България и носите в друга държава от ЕС — българското свидетелство за съдимост работи в Италия без апостил, българското удостоверение за брак — в Испания.
Освобождаването важи САМО в трафика вътре в ЕС
Кои документи са в обхвата
Регламентът не покрива всяка хартия, а определени категории ПУБЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ — главно документи за гражданското състояние и регистрираното положение на лицето, които държавен орган издава от собствените си регистри. Основните области са: раждане; живот (удостоверение, че лицето е живо); смърт; име; брак (включително брачна дееспособност и семейно положение); развод, законна раздяла и унищожаване на брака; регистрирано партньорство; произход и осиновяване; местоживеене и/или местопребиваване; гражданство; липса на съдебно минало; и документи за избирателните права на гражданите на ЕС. Голямата част от папката на едно семейство, което се мести в България — актове за раждане и брак, документи за пребиваване, чисти свидетелства за съдимост — попада точно в този списък.
Вместо да наизустявате обхвата, задайте си въпроса: „Този документ издаден ли е от официален регистър на държавен орган и показва ли кой съм, какво е гражданското ми състояние или съдебното ми минало?“ Ако отговорът е „да“, най-вероятно е в обхвата. Ако е „не“ — например писмо от частна фирма, адвокатско писмо, търговска фактура — това не е предмет на регламента. При колебание страницата за публични документи на Европейския портал за електронно правосъдие е официалната справочна точка, която показва по държави кой документ в коя категория попада.
Какво премахва — и какво НЕ премахва
Да познавате границите на регламента е също толкова важно, колкото и обхвата му; най-много разочарования на терен ражда заблудата „щом апостилът отпадна, всичко се признава автоматично“. Регламентът премахва ТРИ неща: изискването за апостил; практиката да се прави разлика между оригинал и заверен препис и да се искат и двете (заверените преписи също се ползват от освобождаването); и — когато е приложено многоезичното удостоверение — рутинното изискване за превод. Регламентът НЕ премахва: той не създава задължение за признаване на правните ПОСЛЕДИЦИ от съдържанието на документа (например последиците по българското право на брак, сключен в друга държава, са отделен въпрос), не ограничава правото на институцията да ИЗИСКВА документ и не включва в обхвата си дипломи, шофьорски книжки и други документи извън изброените категории.
| Ситуация | Апостил | Превод | Бележка |
|---|---|---|---|
| Документ от държава от ЕС → българска институция (категория в обхвата) | Не може да се изисква | С приложено многоезично удостоверение по правило не може; по изключение — да | Завереният препис също се ползва от освобождаването |
| Български документ → институция в друга държава от ЕС (категория в обхвата) | Не може да се изисква | Същото правило — поискайте удостоверението от издаващия български орган | Регламентът действа едновременно във всяка държава членка |
| Турски документ → българска институция | ИЗИСКВА СЕ | По правило се изисква заклет превод | 2016/1191 не се прилага; действа хагският режим на апостила |
| Украински / руски документ → българска институция | ИЗИСКВА СЕ (двустранни договори може да предвиждат друго) | По правило се изисква | Режим на трета държава; проверете актуалното положение при институцията и в официален източник |
| Диплома, шофьорска книжка, търговски документ (във всички посоки) | Извън обхвата на регламента | По собствения си режим | Признаването на дипломи и смяната на книжката са в отделни наши статии |
Многоезичното стандартно удостоверение: инструментът срещу разходите за превод
Освобождаването от апостил е половината работа; другата половина е езикът. Германският акт за раждане се приема без апостил, но е на немски, а българският служител трябва да може да го прочете. За това регламентът създава механизма на многоезичното стандартно удостоверение: от органа на ИЗДАВАЩАТА държава искате стандартен формуляр, който се прилага към документа и показва съответствията на полетата на езика на приемащата държава. Удостоверението се издава и подписва от органа, издал документа, и се представя като приложение — то не е самостоятелен документ, а ПОМОЩНО СРЕДСТВО за превод. Когато то е приложено, приемащата институция по правило не може да иска отделен превод; само по изключение — ако данните в удостоверението не стигат за процедурата — може да се поиска превод, и дори тогава тя е длъжна да приеме заверен превод, направен в друга държава от ЕС.
Практическата последователност е проста: искайте удостоверението ЕДНОВРЕМЕННО с документа. Да молиш по пощата за удостоверение от държава, която ти е издала документа преди месеци, изгаря времето, което освобождаването е спестило. Кой документ в коя държава има удостоверение и как изглеждат формулярите се публикува на Портала за електронно правосъдие; на гише в повечето държави е достатъчно да кажете „искам многоезично стандартно удостоверение по Регламент 2016/1191“. Дали удостоверението е платено и колко струва зависи от държавата — тази статия съзнателно не посочва суми; проверете актуалната такса на официалната страница на издаващия орган.
Българската практика: къде ви върши работа
Типичните употреби на освобождаването в България са операциите от живота на читателите на този сайт: вписване в българските регистри на дете, родено в друга държава от ЕС; отразяване в българските регистри на брак, сключен в държава от ЕС; прилагане на свидетелство за съдимост от държава от ЕС към преписка за пребиваване, гражданство или работа; удостоверяване на минало пребиваване в държава от ЕС. Във всяка от тези операции насрещната страна е българска институция — община, веригата на ЕСГРАОН, дирекция „Миграция“ или работодател — и тя няма право да иска апостил върху документ от ЕС в обхвата.
Определете категорията на документа си
Попада ли документът в категория от списъка — раждане, брак, пребиваване, съдимост и т.н.? Ако да, вие сте в зоната на вътрешносъюзното освобождаване. Ако не (диплома, шофьорска книжка, търговски документ) — следвайте собствения режим на този документ.Вземете документа и многоезичното удостоверение заедно
Когато получавате оригинала или заверения препис от издаващия орган, поискайте и многоезичното стандартно удостоверение със съответствията на български. Формулярът се представя заедно с документа като един пакет.Представете пакета пред българската институция
Представете го без апостил. Ако служителят поиска апостил, посочете името и номера на акта: Регламент (ЕС) 2016/1191. Това не е молба, а пряко приложимо право на ЕС; имате право на писмено възражение до горестоящия орган.Искайте евентуалното изискване за превод в писмен вид
Ако въпреки приложеното удостоверение се иска превод, поискайте писмени мотиви; изключението се тълкува тясно. Ако преводът наистина е нужен, задължително се приема и заверен превод, направен в друга държава от ЕС — не може да се налага условие преводът да е направен само в България.При съмнение в истинността — познавайте процедурата
Ако приемащата институция има основателно съмнение в истинността на документа, тя може да го провери при органите на издаващата държава по канала за административно сътрудничество на ЕС. Това не е пречка срещу вас, а гаранционният механизъм, който замества апостила; да познавате процеса прави забавянето обяснимо.
Три читателски профила — три различни извода
За трите големи групи читатели на този сайт регламентът означава различни неща и разликата трябва да се каже ясно. За гражданите на ЕС (и за всеки, чиито документи са от органи на ЕС) регламентът е пряка икономия на пари и време: за нито един документ от ЕС в папката ви не вземате апостил. За турските граждани ползата е КОСВЕНА: турските ви документи са извън обхвата, но БЪЛГАРСКИТЕ документи, които създавате, докато живеете тук — актът на роденото тук дете, тукашният брак, тукашното свидетелство за съдимост — пътуват без апостил към другите държави от ЕС; тоест при второ преместване вътре в ЕС папката ви олеква. Същата логика важи за украинските и руските граждани: документите от държавата на произход остават в режима на апостила, а създадените в България документи се движат свободно в ЕС.
Има и смесени папки — а реалният живот е предимно смесен: баща с турски паспорт, дете, родено в България, брак, регистриран в Германия. В такава папка прилагайте към всеки документ НЕГОВИЯ режим: германското удостоверение за брак — без апостил и с многоезично удостоверение; турският документ за гражданско състояние — с апостил и заклет превод; българският документ — както си е. Търсенето на „едно правило за цялата папка“ води или до излишни разходи за апостил, или до връщане с непълна преписка.
Какво да правите, ако институцията все пак иска апостил
Граничните зони на освобождаването: четири често бъркани случая
- Нотариални документи. Нотариалните актове може да са публични документи, но списъкът на регламента е по категории: нотариално заверено пълномощно, което не попада в изброените категории, не се ползва от освобождаването. За движението на пълномощни вижте статията ни „Изготвяне на пълномощно“.
- Дипломи и професионални документи. Извън обхвата на регламента са; академичното признаване върви през НАЦИД, професионалното — по собствения си съюзен ред. Изречението „апостилът отпадна, значи и за дипломата не трябва“ е грешно — по преписка с диплома апостил все още може да се изисква.
- Документи от Обединеното кралство. ОК вече не е държава членка; документите му са в режим на трета държава. По стари процедури може да са се прилагали други правила; за днешната процедура важи днешният статут.
- Признаване на съдържанието. ПРИЕМАНЕТО на документа без апостил и ПРИЗНАВАНЕТО на правното положение в съдържанието му са различни неща. Например какъв е българският правен ефект на регистрирано в друга държава членка партньорство е материалноправен въпрос, независим от документното освобождаване.
Оригинал или заверен препис: дребна, но скъпа подробност
Една малко обсъждана, но пряко засягаща портфейла разпоредба на регламента се отнася до заверените преписи: освобождаването се прилага не само към оригинала, а и към ЗАВЕРЕНИЯ ПРЕПИС, издаден от органа, издал оригинала, или от компетентен орган. Практическата стойност: ако с един оригинал ще кандидатствате пред три институции, можете да работите със заверени преписи, вместо да изпускате оригинала от ръце — и за нито един препис не трябва апостил. Освен това приемащата институция не може, държейки заверен препис, да иска отгоре и оригинала; едновременното изискване „оригинал плюс препис“ е сред практиките, които регламентът прекратява. Дръжте оригиналите — особено старите еднократно издадени актове — винаги у себе си; на институциите оставяйте преписи.
Важно е и КЪДЕ е направена заверката на преписа: освобождаването работи за заверени преписи по реда на издаващата държава. Да заверите фотокопие при български нотариус не замества „германския заверен препис“ на германски документ; то удостоверява само съответствието на копието с оригинала по българския ред. Най-чисто е да покриете нуждата си от преписи в държавата, ОТ КОЯТО е документът, в същия ден, в който го получавате — точно както многоезичното удостоверение.
Регламентът и двустранните договори
Между държави от ЕС и преди регламента е имало двустранни и многостранни договори, взаимно премахващи заверката на документи; България също има такива с някои държави. Регламентът не ги отменя — прилага се редът, който е ПО-БЛАГОПРИЯТЕН за лицето. За вас практическият извод е прост: за документ от ЕС в обхвата апостил и без това не може да се иска; при документ ИЗВЪН обхвата (например някои нотариални актове) си струва да попитате дали между двете държави има договор, премахващ заверката — ако има, апостилът може да е излишен и там. Задайте този въпрос на институцията, пред която е процедурата, и на официалния източник на издаващата държава; списъците по консултантски сайтове може да са остарели.
Същото отношение съществува и в посока трети държави, но с обратен знак: документният трафик с Турция, Украйна и Русия е предмет не на регламента, а на Хагската конвенция за апостила и на евентуални двустранни договори за правна помощ. Двустранен договор може да направи апостила излишен за някои видове документи; това не бива да се бърка с освобождаването по регламента — основанието, обхватът и границите са напълно различни. Не затваряйте преписка, преди да сте проверили актуалното положение между държавата ви на произход и България в официален източник в деня на процедурата.
Планиране на времето: какво ускорява освобождаването и какво не
Освобождаването изтрива от преписката ви стъпката АПОСТИЛ: опашката, таксата, куриера и в много случаи седмиците. Но останалите стъпки, които определят общото време, си стоят — срокът за издаване на самия документ, изготвянето на многоезичното удостоверение, собственият срок на българската институция. Стройте плана си не като „няма апостил, значи всичко става за ден“, а като „една стъпка по-малко“. Особено при отразяването на гражданските събития (раждане, брак) в българските регистри институциите имат свои срокове, които регламентът не засяга. Да запишете час в България отрано, но да не отивате на гише преди документите да са у вас — това предотвратява загубата на време и в двата края.
Консулските документи са отделен свят
И още нещо — ЖИВОТЪТ на документите: освобождаването не дава на документа вечна валидност. Българските институции могат — както искат и от собствените си граждани — документът да е с определена свежест; за свидетелствата за съдимост и актовете за гражданско състояние това е разпространена практика. Логиката „същите условия“ работи и тук: очакването за свежест, прилагано към българския документ, може да се приложи и към документа от ЕС, но НЕ МОЖЕ да се налага допълнително условие за свежест само за чуждия документ. Събирайте папката си не от най-стария документ, а от най-бързо „застаряващия“ — оставите ли съдимостта и гражданското състояние за накрая, при завършена папка всичко ще е свежо.
Последна дума: тази статия предава рамката на регламента към 26 август 2026 г., проверена в официалните източници на Европейския съюз. Списъкът на обхвата и практиката по удостоверенията имат разлики в детайлите по държави; преди конкретната си процедура отворете актуалната страница на Портала за електронно правосъдие и проверете по официален канал списъка с документи, който иска българската институция. За случаите, в които апостилът ВСЕ ОЩЕ е нужен, пътната ви карта е статията „Как се получава апостил“; за случаите със заклет превод — статията „Заклет превод“. Поставите ли двата режима — вътрешносъюзното освобождаване и апостилния ред за трети държави — на правилните им места в една и съща папка, се отървавате едновременно от двете най-скъпи грешки на документната бюрокрация: излишния разход за апостил и върнатата заради непълна заверка преписка.
Това не е правен или финансов съвет
Често задавани въпроси
Трябва ли апостил на германски акт за раждане, за да го използвам в България?
Не. Актовете за раждане са в обхвата на Регламент (ЕС) 2016/1191; ако документът е издаден от орган на държава — членка на ЕС, българските институции не могат да искат апостил. За да намалите нуждата от превод, поискайте от издаващия орган и многоезичното стандартно удостоверение.
А удостоверението за гражданско състояние от Турция — и то ли се приема без апостил?
Не. Регламентът обхваща само документния трафик между държавите — членки на ЕС. За турски документи апостилът и по правило заклетият превод продължават да са нужни — подробностите са в статията ни за апостила.
От кого искам многоезичното стандартно удостоверение?
От органа, който ИЗДАВА документа — най-практично е в момента на получаването. Удостоверението се изготвя и подписва от този орган и се представя като приложение към документа; институциите на приемащата държава не го издават.
Може ли българска институция да поиска превод въпреки приложеното удостоверение?
Само по изключение — ако данните в удостоверението не стигат за процедурата. Дори тогава тя е длъжна да приеме заверен превод, направен в друга държава от ЕС. При рутинна процедура искането на превод при наличен формуляр е изключение, не правило.
Дипломата ми също ли се ползва от това освобождаване?
Не. Дипломите не са в категориите на регламента; академичното признаване върви през НАЦИД, професионалното — по собствения си съюзен ред, и по тези преписки апостил може да се изисква. Вижте статията ни за признаването на дипломи.
Източници
Информацията на тази страница се основава на посочените по-долу официални източници. Законодателството се променя — отворете връзките и проверете актуалното състояние.
- EUR-Lex — Регламент (ЕС) 2016/1191 (обобщение и пълен текст) — https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/LSU/?uri=CELEX:32016R1191 · 2026-08-26
- Европейски портал за електронно правосъдие — публични документи — https://e-justice.europa.eu/topics/your-rights/public-documents_en · 2026-08-26
- Европейска комисия — обращение на публични документи между държавите членки — https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/policies/justice-and-fundamental-rights/civil-justice/family-law/public-documents_en · 2026-08-26
Свързани теми
Апостил в България: кой орган заверява какво
Какво прави апостилът, кой орган го поставя според вида на документа и в каква последователност се обработва документ от чужбина.
Заверен превод в България: кога го признават
Кой може да изготви официален превод, защо подписът на преводача се заверява отделно и кои преводи администрацията връща.
Признаване на турски документи в България
За да породи действие в България, турският документ минава през апостил, превод и нотариална заверка на подписа на преводача. Къде се къса веригата.
Издаване на удостоверение за раждане в България
Акт, удостоверение и дубликат — каква е разликата, коя община издава, как се вписва раждане от чужбина и как документът се признава в друга държава.
Свидетелство за съдимост: как се издава
Кое бюро издава документа, за кого е отворен електронният път, колко месеца важи и каква заверка е нужна за ползване в чужбина.
Удостоверение за сключен граждански брак
Как се сключва брак пред общината, какъв документ носи чужденецът, как се иска дубликат и как се вписва брак, сключен в чужбина.