Освобождаване от апостил между документи от ЕС

Официални документи и институции · Последна проверка: 2026-08-26

Самият проблем: какво беше апостилът и защо отпадна

Апостилът е международната заверка, с която официалният документ на една държава се приема за „наистина официален“ в друга; подробностите са в статията ни „Как се получава апостил“. Механизмът работи, но струва: отделна заверка за всеки документ, най-често отделно посещение в институция, понякога посредници. ЕС е съюз, в който държавите членки поначало си имат доверие в публичните регистри, затова той призна, че тази заверка създава безсмислено триене МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ, и с Регламент 2016/1191 премахна изискването за апостил за определени видове документи в отношенията между тях. Регламентът се прилага от началото на 2019 г. и има пряко действие — тоест обвързва всяка българска институция, без България да е длъжна да приема отделен вътрешен закон.

Практическият смисъл на освобождаването: ако ще използвате германския акт за раждане на детето си за гражданско състояние в България, не е нужно да тичате по германските институции за апостил; документът се представя направо — в оригинал или заверен препис. Българска институция, която каже „донесете апостил“, действа в противоречие с регламента. Същото важи за документи, които вземате от България и носите в друга държава от ЕС — българското свидетелство за съдимост работи в Италия без апостил, българското удостоверение за брак — в Испания.

Кои документи са в обхвата

Регламентът не покрива всяка хартия, а определени категории ПУБЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ — главно документи за гражданското състояние и регистрираното положение на лицето, които държавен орган издава от собствените си регистри. Основните области са: раждане; живот (удостоверение, че лицето е живо); смърт; име; брак (включително брачна дееспособност и семейно положение); развод, законна раздяла и унищожаване на брака; регистрирано партньорство; произход и осиновяване; местоживеене и/или местопребиваване; гражданство; липса на съдебно минало; и документи за избирателните права на гражданите на ЕС. Голямата част от папката на едно семейство, което се мести в България — актове за раждане и брак, документи за пребиваване, чисти свидетелства за съдимост — попада точно в този списък.

Вместо да наизустявате обхвата, задайте си въпроса: „Този документ издаден ли е от официален регистър на държавен орган и показва ли кой съм, какво е гражданското ми състояние или съдебното ми минало?“ Ако отговорът е „да“, най-вероятно е в обхвата. Ако е „не“ — например писмо от частна фирма, адвокатско писмо, търговска фактура — това не е предмет на регламента. При колебание страницата за публични документи на Европейския портал за електронно правосъдие е официалната справочна точка, която показва по държави кой документ в коя категория попада.

Какво премахва — и какво НЕ премахва

Да познавате границите на регламента е също толкова важно, колкото и обхвата му; най-много разочарования на терен ражда заблудата „щом апостилът отпадна, всичко се признава автоматично“. Регламентът премахва ТРИ неща: изискването за апостил; практиката да се прави разлика между оригинал и заверен препис и да се искат и двете (заверените преписи също се ползват от освобождаването); и — когато е приложено многоезичното удостоверение — рутинното изискване за превод. Регламентът НЕ премахва: той не създава задължение за признаване на правните ПОСЛЕДИЦИ от съдържанието на документа (например последиците по българското право на брак, сключен в друга държава, са отделен въпрос), не ограничава правото на институцията да ИЗИСКВА документ и не включва в обхвата си дипломи, шофьорски книжки и други документи извън изброените категории.

Многоезичното стандартно удостоверение: инструментът срещу разходите за превод

Освобождаването от апостил е половината работа; другата половина е езикът. Германският акт за раждане се приема без апостил, но е на немски, а българският служител трябва да може да го прочете. За това регламентът създава механизма на многоезичното стандартно удостоверение: от органа на ИЗДАВАЩАТА държава искате стандартен формуляр, който се прилага към документа и показва съответствията на полетата на езика на приемащата държава. Удостоверението се издава и подписва от органа, издал документа, и се представя като приложение — то не е самостоятелен документ, а ПОМОЩНО СРЕДСТВО за превод. Когато то е приложено, приемащата институция по правило не може да иска отделен превод; само по изключение — ако данните в удостоверението не стигат за процедурата — може да се поиска превод, и дори тогава тя е длъжна да приеме заверен превод, направен в друга държава от ЕС.

Практическата последователност е проста: искайте удостоверението ЕДНОВРЕМЕННО с документа. Да молиш по пощата за удостоверение от държава, която ти е издала документа преди месеци, изгаря времето, което освобождаването е спестило. Кой документ в коя държава има удостоверение и как изглеждат формулярите се публикува на Портала за електронно правосъдие; на гише в повечето държави е достатъчно да кажете „искам многоезично стандартно удостоверение по Регламент 2016/1191“. Дали удостоверението е платено и колко струва зависи от държавата — тази статия съзнателно не посочва суми; проверете актуалната такса на официалната страница на издаващия орган.

Българската практика: къде ви върши работа

Типичните употреби на освобождаването в България са операциите от живота на читателите на този сайт: вписване в българските регистри на дете, родено в друга държава от ЕС; отразяване в българските регистри на брак, сключен в държава от ЕС; прилагане на свидетелство за съдимост от държава от ЕС към преписка за пребиваване, гражданство или работа; удостоверяване на минало пребиваване в държава от ЕС. Във всяка от тези операции насрещната страна е българска институция — община, веригата на ЕСГРАОН, дирекция „Миграция“ или работодател — и тя няма право да иска апостил върху документ от ЕС в обхвата.

1. 1

   Определете категорията на документа си

   Попада ли документът в категория от списъка — раждане, брак, пребиваване, съдимост и т.н.? Ако да, вие сте в зоната на вътрешносъюзното освобождаване. Ако не (диплома, шофьорска книжка, търговски документ) — следвайте собствения режим на този документ.
2. 2

   Вземете документа и многоезичното удостоверение заедно

   Когато получавате оригинала или заверения препис от издаващия орган, поискайте и многоезичното стандартно удостоверение със съответствията на български. Формулярът се представя заедно с документа като един пакет.
3. 3

   Представете пакета пред българската институция

   Представете го без апостил. Ако служителят поиска апостил, посочете името и номера на акта: Регламент (ЕС) 2016/1191. Това не е молба, а пряко приложимо право на ЕС; имате право на писмено възражение до горестоящия орган.
4. 4

   Искайте евентуалното изискване за превод в писмен вид

   Ако въпреки приложеното удостоверение се иска превод, поискайте писмени мотиви; изключението се тълкува тясно. Ако преводът наистина е нужен, задължително се приема и заверен превод, направен в друга държава от ЕС — не може да се налага условие преводът да е направен само в България.
5. 5

   При съмнение в истинността — познавайте процедурата

   Ако приемащата институция има основателно съмнение в истинността на документа, тя може да го провери при органите на издаващата държава по канала за административно сътрудничество на ЕС. Това не е пречка срещу вас, а гаранционният механизъм, който замества апостила; да познавате процеса прави забавянето обяснимо.

Три читателски профила — три различни извода

За трите големи групи читатели на този сайт регламентът означава различни неща и разликата трябва да се каже ясно. За гражданите на ЕС (и за всеки, чиито документи са от органи на ЕС) регламентът е пряка икономия на пари и време: за нито един документ от ЕС в папката ви не вземате апостил. За турските граждани ползата е КОСВЕНА: турските ви документи са извън обхвата, но БЪЛГАРСКИТЕ документи, които създавате, докато живеете тук — актът на роденото тук дете, тукашният брак, тукашното свидетелство за съдимост — пътуват без апостил към другите държави от ЕС; тоест при второ преместване вътре в ЕС папката ви олеква. Същата логика важи за украинските и руските граждани: документите от държавата на произход остават в режима на апостила, а създадените в България документи се движат свободно в ЕС.

Има и смесени папки — а реалният живот е предимно смесен: баща с турски паспорт, дете, родено в България, брак, регистриран в Германия. В такава папка прилагайте към всеки документ НЕГОВИЯ режим: германското удостоверение за брак — без апостил и с многоезично удостоверение; турският документ за гражданско състояние — с апостил и заклет превод; българският документ — както си е. Търсенето на „едно правило за цялата папка“ води или до излишни разходи за апостил, или до връщане с непълна преписка.

Граничните зони на освобождаването: четири често бъркани случая

• •Нотариални документи. Нотариалните актове може да са публични документи, но списъкът на регламента е по категории: нотариално заверено пълномощно, което не попада в изброените категории, не се ползва от освобождаването. За движението на пълномощни вижте статията ни „Изготвяне на пълномощно“.
• •Дипломи и професионални документи. Извън обхвата на регламента са; академичното признаване върви през НАЦИД, професионалното — по собствения си съюзен ред. Изречението „апостилът отпадна, значи и за дипломата не трябва“ е грешно — по преписка с диплома апостил все още може да се изисква.
• •Документи от Обединеното кралство. ОК вече не е държава членка; документите му са в режим на трета държава. По стари процедури може да са се прилагали други правила; за днешната процедура важи днешният статут.
• •Признаване на съдържанието. ПРИЕМАНЕТО на документа без апостил и ПРИЗНАВАНЕТО на правното положение в съдържанието му са различни неща. Например какъв е българският правен ефект на регистрирано в друга държава членка партньорство е материалноправен въпрос, независим от документното освобождаване.

Оригинал или заверен препис: дребна, но скъпа подробност

Една малко обсъждана, но пряко засягаща портфейла разпоредба на регламента се отнася до заверените преписи: освобождаването се прилага не само към оригинала, а и към ЗАВЕРЕНИЯ ПРЕПИС, издаден от органа, издал оригинала, или от компетентен орган. Практическата стойност: ако с един оригинал ще кандидатствате пред три институции, можете да работите със заверени преписи, вместо да изпускате оригинала от ръце — и за нито един препис не трябва апостил. Освен това приемащата институция не може, държейки заверен препис, да иска отгоре и оригинала; едновременното изискване „оригинал плюс препис“ е сред практиките, които регламентът прекратява. Дръжте оригиналите — особено старите еднократно издадени актове — винаги у себе си; на институциите оставяйте преписи.

Важно е и КЪДЕ е направена заверката на преписа: освобождаването работи за заверени преписи по реда на издаващата държава. Да заверите фотокопие при български нотариус не замества „германския заверен препис“ на германски документ; то удостоверява само съответствието на копието с оригинала по българския ред. Най-чисто е да покриете нуждата си от преписи в държавата, ОТ КОЯТО е документът, в същия ден, в който го получавате — точно както многоезичното удостоверение.

Регламентът и двустранните договори

Между държави от ЕС и преди регламента е имало двустранни и многостранни договори, взаимно премахващи заверката на документи; България също има такива с някои държави. Регламентът не ги отменя — прилага се редът, който е ПО-БЛАГОПРИЯТЕН за лицето. За вас практическият извод е прост: за документ от ЕС в обхвата апостил и без това не може да се иска; при документ ИЗВЪН обхвата (например някои нотариални актове) си струва да попитате дали между двете държави има договор, премахващ заверката — ако има, апостилът може да е излишен и там. Задайте този въпрос на институцията, пред която е процедурата, и на официалния източник на издаващата държава; списъците по консултантски сайтове може да са остарели.

Същото отношение съществува и в посока трети държави, но с обратен знак: документният трафик с Турция, Украйна и Русия е предмет не на регламента, а на Хагската конвенция за апостила и на евентуални двустранни договори за правна помощ. Двустранен договор може да направи апостила излишен за някои видове документи; това не бива да се бърка с освобождаването по регламента — основанието, обхватът и границите са напълно различни. Не затваряйте преписка, преди да сте проверили актуалното положение между държавата ви на произход и България в официален източник в деня на процедурата.

Планиране на времето: какво ускорява освобождаването и какво не

Освобождаването изтрива от преписката ви стъпката АПОСТИЛ: опашката, таксата, куриера и в много случаи седмиците. Но останалите стъпки, които определят общото време, си стоят — срокът за издаване на самия документ, изготвянето на многоезичното удостоверение, собственият срок на българската институция. Стройте плана си не като „няма апостил, значи всичко става за ден“, а като „една стъпка по-малко“. Особено при отразяването на гражданските събития (раждане, брак) в българските регистри институциите имат свои срокове, които регламентът не засяга. Да запишете час в България отрано, но да не отивате на гише преди документите да са у вас — това предотвратява загубата на време и в двата края.

И още нещо — ЖИВОТЪТ на документите: освобождаването не дава на документа вечна валидност. Българските институции могат — както искат и от собствените си граждани — документът да е с определена свежест; за свидетелствата за съдимост и актовете за гражданско състояние това е разпространена практика. Логиката „същите условия“ работи и тук: очакването за свежест, прилагано към българския документ, може да се приложи и към документа от ЕС, но НЕ МОЖЕ да се налага допълнително условие за свежест само за чуждия документ. Събирайте папката си не от най-стария документ, а от най-бързо „застаряващия“ — оставите ли съдимостта и гражданското състояние за накрая, при завършена папка всичко ще е свежо.

Последна дума: тази статия предава рамката на регламента към 26 август 2026 г., проверена в официалните източници на Европейския съюз. Списъкът на обхвата и практиката по удостоверенията имат разлики в детайлите по държави; преди конкретната си процедура отворете актуалната страница на Портала за електронно правосъдие и проверете по официален канал списъка с документи, който иска българската институция. За случаите, в които апостилът ВСЕ ОЩЕ е нужен, пътната ви карта е статията „Как се получава апостил“; за случаите със заклет превод — статията „Заклет превод“. Поставите ли двата режима — вътрешносъюзното освобождаване и апостилния ред за трети държави — на правилните им места в една и съща папка, се отървавате едновременно от двете най-скъпи грешки на документната бюрокрация: излишния разход за апостил и върнатата заради непълна заверка преписка.

Често задавани въпроси

Свързани теми