Колко струва разрешението за пребиваване в България

Визи и пребиваване · Последна проверка: 2026-08-23

Такса и разход не са едно и също

Повечето подвеждащи отговори на въпроса „колко струва“ идват от смесването на две различни неща. Таксата е сумата, определена с тарифа за административна услуга: тя е еднаква за всеки заявител, не подлежи на договаряне и се удостоверява с документ за плащане. Разходът е всичко, което купувате от пазара, за да съберете преписката: превод, апостил, нотариус, снимки, здравна застраховка, договор за наем. Той не влиза в държавния бюджет и затова не фигурира в никоя официална тарифа.

Разграничението има практическа стойност. При планиране на бюджета таксите се броят за постоянна величина, а разходите — за променлива. Липсваща такса означава отказ да се приеме заявлението; при разходите има избор — две преводачески агенции превеждат един и същ документ на различна цена и двата превода са валидни.

Какви такси събира държавата

В процеса участват тарифите на две министерства. На визовия етап важи тарифата за консулски такси на Министерството на външните работи, а на етапа на пребиваване — Тарифа № 4 на Министерството на вътрешните работи. Двете не се заместват: платената визова такса не намалява таксата за пребиваване, защото става дума за две отделни административни услуги.

Единственият умишлено празен ред е таксата за издаване на самата карта. Тя е в друг раздел на Тарифа № 4, при услугите за документи за самоличност, и се различава според избрания срок на изработка — обикновен, бърз или експресен. Текстът на тарифната таблица не можа да бъде проверен при подготовката на този материал, затова тук не е записано число. По-добре празно поле, отколкото сума, която ще обърка бюджета ви.

Разходите, които държавата не събира

Разходите извън тарифата изненадват най-често. Никой от тях не е в официална тарифа, защото цената им се определя от пазара. Таблицата по-долу съзнателно не дава суми — това би било подвеждащо — а показва кой определя цената и от какво зависи тя.

Начинът на четене е важен. „Официална тарифа за превод“, обявена от агенция, не е държавна тарифа. Също така „задължителен пакет за пребиваване“, предлаган от застрахователен посредник, не е понятие на закона. Законът изисква валидна на територията на страната задължителна здравна осигуровка; с кой продукт ще я осигурите, е ваш избор.

Къде и как се плаща

1. 1

   Визовата такса — в консулството

   Таксата за виза „D“ се плаща в дипломатическото представителство, където се подава заявлението, по обявения от него начин. Събира се при приемане на заявлението и при отказ по правило не се възстановява.
2. 2

   Таксата за пребиваване — при подаване

   Таксата за право на продължително пребиваване се плаща при подаване на заявлението в дирекция „Миграция“ или в звеното „Миграция“ на съответната областна дирекция. Документът за плащане е част от преписката.
3. 3

   Картата — отделно

   Издаването на картата за пребиваване е отделна административна услуга с отделна такса. Изборът на срок за изработка променя и сумата.
4. 4

   Пазете документа за плащане

   Той трябва да е у вас не само при подаването, а и при продължаването и при преписката за постоянно пребиваване.

Как се умножава сметката при семейство

Най-честата грешка при семейно подаване е сметката да се прави на домакинство. Таксите са за лице: всеки член плаща своя визова такса, своя такса за пребиваване и своята такса за карта. При четиричленно семейство тези пера се умножават по четири. Част от разходите обаче остават на домакинство — договорът за наем и документът за жилище са един и същ документ за всички.

При децата има допълнителен слой: акт за раждане, решение за родителски права, ако има такова, и съгласие за пътуване. Тези документи не се появяват в преписката на възрастния, а при детето са задължителни заедно с превода и заверката си. Заложени отрано, те спестяват изненадата накрая.

Какво се повтаря при продължаване

Разходът не е еднократен. Продължителното пребиваване се разрешава до една година, затова преди изтичането се подава заявление за продължаване и таксата се плаща отново. Подновяват се и здравната осигуровка, и документът за жилище, а част от документите се искат с актуална дата. Бюджетът на втората година е близък до този на първата; единственото перо, което отпада завинаги, е визовата такса.

При преминаване към постоянно пребиваване картината се променя: безсрочният статут премахва годишната такса за продължаване и остава само таксата за издаване на нова карта при изтичане на срока ѝ. При изчисляване на разхода за пет години това е най-важният прелом в сметката.

Четири грешки, които разбиват бюджета

• •Платена визова такса, забравена такса за пребиваване. Това са две тарифи на две министерства и се плащат и двете.
• •Пропусната такса за издаване на картата. Разрешеното пребиваване не означава издадена карта — тя е отделна услуга с отделна такса.
• •Преводът и апостилът, смятани за едно перо. При един документ апостилът, преводът и заверката на превода се таксуват поотделно.
• •Отказът, смятан за безплатен. Платената такса по правило не се връща, а второто заявление поражда нова такса.

Консултантският хонорар не е такса

Цената на предлаганите на пазара „пакети за пребиваване“ е напълно свободна и няма връзка с държавната тарифа. Платеният хонорар сам по себе си не увеличава шанса преписката да бъде уважена — администрацията гледа документите, не кой ги е подредил. Да се ползва консултант е законен избор, но имате право да питате дали всяко перо, представено като „такса“, наистина фигурира в тарифата. Всяка тарифна такса има официален документ за плащане; перо без такъв документ не е такса.

Често задавани въпроси

Свързани теми