Видове разрешения за пребиваване в България
Правото на чужденец да живее в България не се крепи на един документ, а на три правно различни статута. Два от тях произтичат от националното законодателство, а един — от правото на ЕС; сроковете, логиката на подновяване и правата, които дават, не съвпадат. Компетентният орган и за трите е дирекция „Миграция“ към МВР.
Визи и пребиваване · Последна проверка: 2026-10-10
Това не е правен или финансов съвет
Три статута, три различни логики
| Статут | Какво означава | Типично основание |
|---|---|---|
| Продължително пребиваване | Разрешение със срок, което се подновява, докато основанието трае | Работа, обучение, събиране на семейство, търговска дейност |
| Дългосрочно пребиваване | Статут по европейското право, който може да поражда права и в други държави членки | Изтекъл непрекъснат и законен престой в изисквания от ЕС обем |
| Постоянно пребиваване | Национален статут без срок; подновява се картата, не статутът | Семейна връзка с български гражданин, български произход и други тесни хипотези по закон |
Най-надеждният начин да схванете разликата е да попитате на какво стъпва статутът. При продължителното пребиваване опората е външна — приключи ли работата, обучението или семейното основание, разрешението не се подновява. При дългосрочното пребиваване опората е самият ви предишен престой, а статутът има трансгранична стойност благодарение на европейската уредба. При постоянното пребиваване опората е личната връзка и статутът не изтича с времето, а отпада само на посочени в закона основания.
Къде тече производството
Заявленията се подават в териториалните звена на дирекция „Миграция“. При положително решение на чужденеца се издава карта за пребиваване и се определя личен номер на чужденец (ЛНЧ). Този номер е ключът към всичко след това: банкова сметка, данъчна регистрация, здравно осигуряване и записване в училище минават през него. Подновяването на статута и подновяването на картата са различни производства — дори при безсрочен статут самата карта се преиздава периодично.
Гражданите на ЕС са извън тази система
За граждани на ЕС, ЕИП и Швейцария, както и за членовете на техните семейства, важи отделен режим. Документът, който им се издава, не е разрешение, а удостоверение, отразяващо правото на свободно движение, и условията са чувствително по-леки от тези за граждани на трети държави. Едно семейство под общ покрив може да попада едновременно в два различни режима според гражданството на членовете си — на практика това се среща често.
Как се губи статутът
- Отпадане на основанието, върху което стъпва разрешението, без да е учредено ново.
- Непрекъснат престой извън страната за срок, по-дълъг от предвидения в закона.
- Липса на адресна регистрация или заявен адрес, на който лицето реално не живее.
- Невярно деклариране или използване на неистински документ в производството.
На какви основания се издава продължително пребиваване (списъкът в описанието на услугата)
Описанието на услугата на МВР „Разрешаване на продължително пребиваване на чужденци“ (режим 238; за граждани извън ЕС, ЕИП и Швейцария) се основава на чл. 24, 24б, 24в, 24е, 24и, 24к, 33а, 33к, 33п и 33р от Закона за чужденците в Република България и изброява основанията едно по едно. Най-важните са:
- Търговска дейност: в резултат на дейността трябва да са разкрити най-малко 10 работни места на пълно работно време за български граждани, поддържани за срока на пребиваването; изискването важи отделно за всеки съдружник и всеки управител.
- Представител на чуждестранно търговско дружество: представителство, регистрирано в Българската търговско-промишлена палата; за всяко дружество могат да получат разрешение най-много трима представители.
- Инвестиция в недвижими имоти: най-малко 306 775,13 евро; сумата трябва да е изплатена изцяло по сметка в лицензирана кредитна институция, а при заем непогасената част не бива да надвишава 25%.
- Инвестиция в капитала на дружество в икономически необлагодетелстван регион: най-малко 127 822,97 евро, най-малко 50% от капитала, нови дълготрайни активи на същата стойност и най-малко 5 работни места, удостоверени от Министерството на икономиката.
- Образование и наука: студенти в редовна форма във висше училище, ученици по програма за обмен, стажанти и научни работници с договор за научноизследователски проект.
- Семейство: членове на семейството на чужденец с разрешение за пребиваване, членове на семейството на български гражданин и финансово осигурени родители; документите трябва да са признати или допуснати за изпълнение по българското законодателство.
- Пенсия, лечение и специална закрила: лица с право на пенсия и достатъчно средства, лица на продължително лечение със средства за него, акредитирани кореспонденти на чуждестранни медии и лица със статут на специална закрила по Закона за борба с трафика на хора.
Според същото описание срокът за предоставяне на услугата е до 120 дни; заявлението се разглежда в срок от 14 до 60 дни от подаването, а при нужда от допълнителни документи срокът може да се удължи с още до два месеца. Документът важи до 5 години според основанието, а решението може да се обжалва в 14-дневен срок по административен и съдебен ред.
Постоянно пребиваване и картата: две отделни услуги
Услугата „Разрешаване на постоянно пребиваване на чужденци“ (режим 1077) се основава на чл. 25, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България. Срокът за произнасяне е 2 месеца; при правна и фактическа сложност или нужда от допълнителни документи може да се удължи с още 2 месеца. Описанието изброява следните основания:
- чл. 25, ал. 1, т. 1: чужденци от български произход (удостоверение за раждане или документ от Държавната агенция за българите в чужбина).
- чл. 25, ал. 1, т. 2: пет години след граждански брак с постоянно пребиваващ в страната чужденец и 5 години законно и непрекъснато пребиваване.
- чл. 25, ал. 1, т. 3: непълнолетни и малолетни неженени деца на български гражданин или на постоянно пребиваващ чужденец.
- чл. 25, ал. 1, т. 4: родители на български гражданин, които му осигуряват издръжка и са пребивавали законно и непрекъснато 3 години.
- чл. 25, ал. 1, т. 5: лица, пребивавали законно и без прекъсване в страната през последните 5 години преди заявлението; границата за отсъствие от страната е записана отделно в описанието — проверете числото в текста на закона и в дирекция „Миграция“.
В реда за български произход таксата е записана като 5,11 евро за исканата услуга и 25,56 евро при предоставянето. Заявлението се подава 2 месеца преди изтичането на разрешения срок.
След решението за статута картата е отделна услуга (услуга 320; чл. 59 от Закона за българските лични документи). Тя се издава на чужденци извън ЕС, ЕИП и Швейцария, получили право на продължително, постоянно или дългосрочно пребиваване. Срокът е 1 месец; заявлението се подава лично на гише в дирекция „Миграция“ или в секторите „Миграция“ при ОДМВР. Държавната такса е 20,45 евро за обикновена услуга (до 30 дни) и 40,90 евро за бърза (до 10 дни); експресната услуга за 3 дни струва 102,26 евро и е само за разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване, когато заявлението е подадено в дирекция „Миграция“. Решението се обжалва в 14-дневен срок.
Пребиваване, гражданство и данъчно облагане са три различни неща
Числата са към дата на четене
Често задавани въпроси
Има ли автоматично преминаване от продължително към постоянно пребиваване?
Не. Всеки статут има собствени условия и отделно заявление. Дългият законен престой е предпоставка за някои статути, но сам по себе си не води до промяна на статута.
Полезен ли е статутът на дългосрочно пребиваване в други държави от ЕС?
Той стъпва на европейската уредба и при определени условия може да улесни искане за пребиваване в друга държава членка. Автоматично право на установяване не дава — приемащата държава прилага собствената си процедура.
Мога ли да отсъствам дълго от България, докато имам разрешение?
За всеки статут има граница на непрекъснатото отсъствие и нейното превишаване може да доведе до прекратяване. Ако планирате дълго отсъствие, потвърдете положението си предварително в дирекция „Миграция“.
За колко време се издава картата и колко струва?
Според описанието на услугата на МВР срокът е 1 месец. Таксата е 20,45 евро за обикновена услуга и 40,90 евро за бърза; експресната услуга за 3 дни (102,26 евро) е само за разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване и при подаване в дирекция „Миграция“. Сумите са прочетени на 10 октомври 2026 г.
Източници
Информацията на тази страница се основава на посочените по-долу официални източници. Законодателството се променя — отворете връзките и проверете актуалното състояние.
- Avrupa Komisyonu — Göç Portalı (AB uzun süreli mukim statüsü) — https://ec.europa.eu/immigration/ · 2026-08-16
- ИИСДА — Разрешаване на продължително пребиваване на чужденци (МВР, режим 238) — https://iisda.government.bg/adm_services/services/service_provision/21815 · 2026-10-10
- ИИСДА — Разрешаване на постоянно пребиваване на чужденци (МВР, режим 1077) — https://iisda.government.bg/adm_services/services/service_provision/23433 · 2026-10-10
- ИИСДА — Издаване на документ за пребиваване — разрешение за пребиваване на чужденци (МВР, услуга 320) — https://iisda.government.bg/adm_services/services/service_provision/21820 · 2026-10-10
- ИИСДА — Адресна регистрация на чужденци (МВР) — https://iisda.government.bg/adm_services/services/service_provision/22005 · 2026-10-10
Свързани теми
Дългосрочна виза D за България: за какво служи
Визата D е първото звено към установяване и предпоставка за разрешението за пребиваване. Къде се подава, как се изгражда преписката, кои грешки я провалят.
Адресна регистрация и личен номер в България
Защо адресната регистрация е предпоставка за всичко останало? Ролята на общината, разликата между постоянен и настоящ адрес, ЕГН и ЛНЧ.
Видове визи за България: разликата между C и D
Краткосрочна шенгенска виза или дългосрочна национална виза D? Коя цел изисква кой вид и кой влиза без виза — с официални източници.