Bulgaristan.bg

Срок за изпитване в България: правилата на шестте месеца

Срокът за изпитване в България е особена клауза в трудовия договор и стъпва на чл. 70 от Кодекса на труда. При сключването страните уговарят конкретна продължителност до шест месеца; когато работата е определена за срок, по-кратък от една година, срокът за изпитване е до един месец. Целта на този текст не е да повтори двете числа, а да покаже защо срокът за изпитване е отделна правна зона и кои правила работят в нея различно от обичайното.

Трудов живот · Последна проверка: 2026-08-24

Срокът за изпитване не е отделен вид договор

Разпространена заблуда е срокът за изпитване да се приема за „временен договор“. Не е. Той е КЛАУЗА, поставена в безсрочен или срочен трудов договор. Договорът е сключен, работата е започнала, възнаграждението тече, осигуряването е декларирано. Единственото различно е, че за определен период прекратяването е много по-лесно от обикновено — и тази лекота може да е в полза и на двете страни.

Практическата последица е следната: работникът в срок за изпитване не е „още неназначен“. Възнаграждението, работното време, почивките, задълженията по здравословни и безопасни условия на труд, осигуряването и натрупването на годишен отпуск текат от първия ден. Работодател, който представя срока за изпитване като стаж преди назначаването, разказва нещо, което законът не познава.

Продължителност: таван от шест месеца и изключението от един месец

Страните уговарят конкретна продължителност до шест месеца при сключването на договора. Шестте месеца са таван; може да се уговорят два, три или четири, но не и повече от шест. Второто правило се знае по-рядко: когато работата е определена за срок, по-кратък от една година, срокът за изпитване е до един месец. При сезонна заетост, при кратки проектни договори и в туризма това изключение се прилага пряко.

Третото и най-често пропускано правило е как се БРОИ срокът: в него се включва само действително отработеното време. Тоест дните в болничен, дните в платен годишен отпуск и дните, в които работата не е изпълнявана по други уважителни причини, не движат срока напред. При тримесечен срок за изпитване човек с две седмици болничен измества края с две седмици в календара. Това не е милост на работодателя, а собствената сметка на закона и тя обвързва и двете страни.

Срокът за изпитване НЕ СЕ УДЪЛЖАВА

Продължителността се уговаря само ВЕДНЪЖ — при сключването на договора — и удължаването ѝ е недопустимо. Предложението „три месеца не стигнаха, да добавим още два“ е правно нищо. По същия начин за една и съща работа с един и същ работник в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключи само веднъж; прекратяването на договора и сключването на нов с клауза за изпитване е опит за заобикаляне на това правило.

В чия полза се уговаря: тежестта на едно изречение

Съгласно чл. 70, ал. 2 от КТ в договора се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване, а ако това не е уговорено, приема се, че срокът е уговорен в полза и на двете страни. Това единствено изречение е сред най-важните в договора и повечето хора го прескачат, докато подписват.

  • Само в полза на работодателя — правото да прекрати без предизвестие до изтичане на срока е само негово. Ако работникът иска да напусне, той е под общия режим.
  • Само в полза на работника — среща се рядко, но е възможно; тогава правото да напусне без предизвестие е негово.
  • В полза и на двете страни — това важи, когато в договора не пише нищо; и двете страни могат да прекратят без предизвестие.
  • Важи написаното — по-късното твърдение „всъщност беше в полза и на двамата“ не помага; законът гледа текста на договора.

Стойността на този ред за работника е следната: при срок, уговорен само в полза на работодателя, той може да се раздели с вас, когато пожелае, докато вие сте длъжни да спазите предизвестие. Да попитате за това на интервюто не е странно, а естествено; нещо повече, то е първият знак за работодателя, че сте прочели договора.

Прекратяване в срока за изпитване: какво е различното

Страната, в чиято полза е уговорен срокът за изпитване, има право да прекрати договора БЕЗ ПРЕДИЗВЕСТИЕ до изтичане на уговорения срок. Тоест няма предизвестие, няма задължение за посочване на мотив и по правило не се дължи обезщетение за неспазено предизвестие. Прекратяването се извършва с писмено изявление и поражда действие с достигането му до другата страна — затова датата и начинът на връчване имат значение.

Втората и по-тежка разлика е тази, която ИА ГИТ подчертава в отделна публикация: в срока на изпитване работниците и служителите не ползват СПЕЦИАЛНА ЗАКРИЛА при уволнение. Допълнителната закрила, която законът дава на определени групи, не се задейства в този период. Тоест срокът за изпитване е прозорец, в който защитите не са отворени; да знаете колко месеца е този прозорец, е въпрос на сигурност.

Сравнението е между чл. 70-71 от КТ и общия режим на прекратяване. Дата на достъп: 24 август 2026 г. — проверете актуалната стойност на официалната страница.
ВъпросВ срока за изпитванеСлед срока за изпитване
ПредизвестиеНяма (за страната, в чиято полза е)Има, според договора и закона
Посочване на мотивНе се изискваТрябва основание по закона
Специална закрилаНе се прилагаПрилага се в предвидените случаи
Обезщетение за неползван отпускДължи сеДължи се
Деклариране на осигуряванетоОт първия денПродължава

Какво става, когато срокът изтече

Ако срокът за изпитване изтече, без някоя от страните да го използва, трудовият договор се смята за ОКОНЧАТЕЛНО СКЛЮЧЕН. Тоест при изтичането не е нужно отделно „назначаване“, нов договор или потвърдително писмо. Работодателят не може да каже „още не сме решили“; решението вече е взето с неизползването на срока. От този момент прекратяването е под общия режим: основание, предизвестие, обезщетение и закрила отново са в сила.

Оттук произтича важна календарна дисциплина: запишете си деня, в който изтича срокът, и отчетете изместването заради болнични и отпуски. Изявление за „прекратяване в срока за изпитване“, изпратено след изтичането, не е прекратяване по чл. 71 и се преценява по общите правила; за да го забележите обаче, трябва да знаете датата.

Срок за изпитване или срочен договор

Двете понятия постоянно се бъркат и объркването излиза скъпо. Срочният договор е ред, при който самият договор има крайна дата: с настъпването ѝ отношението приключва и не е нужно изявление от никого. Срокът за изпитване не е крайна дата на договора, а прозорец за облекчено прекратяване; когато прозорецът се затвори, договорът продължава. В едногодишен срочен договор може да има тримесечен срок за изпитване — двете съществуват едновременно и действат поотделно.

Най-мъглявото изречение на интервюто звучи така: „първо три месеца изпитателен, после ще видим“. То може да значи две различни неща. Или договорът ще бъде срочен за три месеца — тогава в края на третия месец отношението приключва само по себе си, а срокът за изпитване може да бъде най-много един месец, защото работата е определена за срок под една година. Или договорът ще бъде безсрочен, а в него ще бъде поставена тримесечна клауза за изпитване. Двете дават напълно различни последици и въпросът се задава преди подписа.

Разграничението има значение и в момента на напускане. При срочния договор напускането преди срока има свои правила и своя цена; в срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, си тръгва без предизвестие. Един и същ човек може да е едновременно в срочен договор и в срок за изпитване — и тогава кой режим важи се определя от това в кой прозорец попада моментът на раздялата.

Погледнато откъм работодателя: срокът е управленски инструмент

Да се чете срокът за изпитване само като „лесно уволнение“ е непълно четене. За работодателя това е признат интервал, в който се проверява верността на решението за наемане, а в добре управляваните предприятия този интервал е планиран: първа седмица въвеждане, първи месец поставяне на цели, втори месец междинна оценка, трети месец решение. Работодател, който предлага такъв план, е по-предвидим и за работника.

Има обаче и работодатели, които използват срока като „прозорец за евтина работна ръка“ — на всеки три месеца нов човек, освободен преди изтичането. Поведението може да не е противозаконно при всеки отделен договор, но превърнато в модел, показва истинското лице на предприятието. Най-полезният въпрос преди постъпване е следният: колко души са работили на тази длъжност през последната година?

Обратна връзка и водене на записи в срока за изпитване

Законът не задължава работодателя да дава редовна обратна връзка в срока за изпитване; тъй като прекратяването може да е без мотив, не се изисква и официално досие за представянето. Тази празнина работи срещу работника, защото отговорът на въпроса „защо“ не е записан никъде. Затова практическият съвет е еднопосочен: водете собствен запис.

Начинът е прост. Веднъж месечно пишете кратък имейл до ръководителя си: какво сте свършили този месец, какво сте приключили, какви цели сте разбрали за следващия. Ако дойде отговор, имате запис с оценка; ако не дойде, самото ваше съобщение носи дата. Навикът върши две работи: при добър край имате готова препоръка, при лош — документиран разказ.

Правата ви в срока за изпитване текат непроменени

  • Възнаграждение — срокът за изпитване не е основание за по-ниско заплащане. Ако за същата работа ще се прилага по-ниска ставка, това трябва да е изрично записано и не може да пада под минималната работна заплата.
  • Годишен отпуск — правото се натрупва от първия ден; при напускане преди навършване на четири месеца стаж натрупаните дни се изплащат като обезщетение.
  • Осигуряване — декларирането на трудовия договор и осигуряването започват от първия ден. Предложението „в изпитателния срок работи без осигуровки“ е противозаконно и се обръща срещу самия работник.
  • Работно време и почивки — 40-часовата седмица, 12-часовата междудневна почивка и правилата за извънреден труд важат и в срока за изпитване.
  • Здравословни и безопасни условия — инструктажът, предпазните средства и при необходимост медицинският преглед са задължение на работодателя и не се отлагат.

Пет реда, които се проверяват преди подписа

  1. Записана ли е продължителността на срока за изпитване

    Изразът „прилага се изпитателен срок“ не стига; трябва да пише конкретно колко месеца и не може да е над шест.
  2. Записано ли е в чия полза е уговорен

    Ако не е записано, законът приема, че е в полза и на двете страни. Ако е записано, важи написаното — не подписвайте, преди да го прочетете.
  3. Определена ли е работата за срок под една година

    Ако да, срокът за изпитване не може да надхвърля един месец. При сезонни и проектни договори този ред често се пише в противоречие със закона.
  4. Работили ли сте същата работа при същия работодател преди

    Ако да, за същата работа не може да се уговори втори срок за изпитване. Пазете копие от стария си договор.
  5. Получихте ли екземпляр от договора

    Това е точката, която Инспекцията по труда напомня постоянно: писмено договорените условия гарантират в най-пълна степен правата и на работещия, и на работодателя. Работник без екземпляр не може да докаже твърдението си.

Сезонната работа: най-често злоупотребяваната зона

При краткотрайната заетост — туристическият сезон по Черноморието, прибирането на реколтата, ски сезонът — правилото за срока за изпитване често се разтяга. Класическият сценарий е следният: за тримесечна сезонна работа се записва тримесечен срок за изпитване и целият сезон минава фактически като изпитване. Това противоречи на правилото, че при работа, определена за срок под една година, срокът за изпитване не може да надхвърли един месец.

Инспекцията по труда се обръща специално към сезонните работници и напомня да отстояват правата си НАВРЕМЕ. Причината е проста: щом сезонът свърши, работникът се връща в страната или града си, предприятието затваря и събирането на документи става невъзможно. Три неща, взети още през сезона — подписан екземпляр от договора, графикът и фишът, — заместват месеци по-късно усилие.

Болничен, отпуск и майчинство в срока за изпитване

Работник, който се разболее в срока за изпитване, може да представи болничен лист и режимът на временна неработоспособност тече нормално; наличието на изпитателен срок не отменя плащането. Единственият особен ефект е, че срокът не върви напред: дните в болничен не се броят и крайната дата се измества. Това изглежда в ущърб на работника, но всъщност е балансиращо — работодателят не изразходва изпитателното си право за дни, в които не е видял човека в работа.

Искане за платен годишен отпуск също е възможно, но тъй като правото да се ползва възниква при четири месеца стаж, при кратки изпитателни срокове то на практика не възниква. Натрупването обаче тече от първия ден и при напускане в изпитателния срок се изплаща обезщетение. При бременност и раждане картината е по-сложна и е зона, в която общите закрилни норми се пресичат с режима на изпитването; в такъв случай преди решение е разумно да поискате писмена информация и да се консултирате с Инспекцията по труда.

Допълнителен пласт за чуждестранните работници

За хората, чието право да работят в България зависи от разрешение за пребиваване или за работа, срокът за изпитване носи допълнителен риск: основанието на разрешението често е трудовото правоотношение с конкретен работодател. Прекратяване в срока за изпитване може да засегне не само работата, а и основанието на това разрешение. Затова гражданите извън ЕС трябва да изяснят преди подписа дали видът на разрешението е обвързан с работодателя.

На практика въпросът на интервюто звучи така: това разрешение обвързано ли е с този работодател, или дава свободен достъп до пазара на труда? Който знае отговора, оразмерява правилно прозореца на риска и при нужда отлага трудно обратимите стъпки — преместване, договор за наем, записване в училище — до края на изпитателния срок.

За гражданите на ЕС картината е по-спокойна — правото на свободно движение не зависи от разрешение за работа, — но и при тях прекратяване в срока за изпитване налага преглед на адресната регистрация и на непрекъснатостта на здравното осигуряване. И за двете групи съветът е един и същ: знайте датата на изтичане и не затваряйте резервния си план преди нея.

Може ли да се обжалва прекратяване в срока за изпитване

Ако прекратяването е извършено В СРОКА и от страната, в чиято полза е уговорен, спор за мотива не се открива — законът признава това право без мотив. Затова полето за оспорване е тясно, но съществува и се събира в три въпроса: наистина ли прекратяването е в срока, валидна ли е била клаузата за изпитване и в полза на прекратяващата страна ли е била уговорена.

Например при уговорен срок над шест месеца прекратяване в надхвърлящата част не устоява като прекратяване по чл. 71. По същия начин може да се обсъжда втора клауза за изпитване за същата работа или срок, който отдавна е изтекъл, ако дните в болничен не са били отчетени. Единственото гориво на този спор е документът: екземплярът от договора, датата на изявлението за прекратяване и записът на дните в болничен.

Първите 48 часа след получаване на изявлението

При прекратяване в срока за изпитване бързината има значение, защото всички спорни точки опират до дати. В деня на получаване запишете три неща: датата върху изявлението, датата, на която реално е достигнало до вас, и начина на връчване (срещу подпис, куриер, електронна поща). Трите може да се различават и точно в тази разлика се вижда дали сте в срока, или извън него.

Втората стъпка е сметката: начална дата по договора, уговорена продължителност на изпитването, дни в болничен и в отпуск. С тези четири данни се изчислява крайната дата. Ако се окаже, че тя предхожда изявлението, в ръцете ви вече не е прекратяване по чл. 71, а прекратяване по общия режим — а там важат основанието, предизвестието и обезщетението.

Третата стъпка е приключването на сметките. Прекратяването в срока за изпитване не заличава дължимото възнаграждение и обезщетението за неползван платен годишен отпуск. Поискайте тези две пера да се виждат поотделно в документите при напускане; ако не се виждат, попитайте писмено преди да подпишете. Писменият въпрос е ключът към всяка врата, която може да се наложи да отворите после.

Как да проверите тази информация днес

Разпоредбите за срока за изпитване са в чл. 70 и чл. 71 от Кодекса на труда и могат да бъдат изменяни със закон. Информацията тук е обвързана с официални източници към 24 август 2026 г.; преди да подпишете договор или да оспорите прекратяване, проверете актуалната стойност на официалната страница: страницата на МТСП „Възникване на трудово правоотношение“ за възникването на правоотношението и материалите на ИА ГИТ по темата за прилагането на изпитателния срок и за закрилата при уволнение.

Това не е правен или финансов съвет

Тази страница обяснява процеса в общи линии и насочва към официалните източници на компетентните институции. За решения, свързани с вашия конкретен случай, се обърнете към адвокат, счетоводител или съответната институция. Правилата и сумите се променят с времето.

Често задавани въпроси

Колко дълъг може да е срокът за изпитване в България?

Страните уговарят при сключването конкретна продължителност до шест месеца. Когато работата е определена за срок под една година, срокът за изпитване е до един месец.

Може ли срокът за изпитване да се удължи?

Не. Продължителността се уговаря само веднъж — при сключването — и удължаването е недопустимо. За една и съща работа с един и същ работник в едно и също предприятие такъв договор може да се сключи само веднъж.

Броят ли се дните в болничен в срока за изпитване?

Не. В срока се включва само действително отработеното време; дните в законоустановен отпуск или дните, в които работата не е изпълнявана по уважителни причини, не движат срока напред и крайната дата се измества.

Какво става, ако в договора не пише в чия полза е срокът?

По чл. 70, ал. 2 от КТ се приема, че срокът е уговорен в полза и на двете страни; тоест и двете могат да прекратят договора без предизвестие до изтичането му.

Дължи ли се обезщетение при прекратяване в срока за изпитване?

Обезщетение за неспазено предизвестие по правило не се дължи, защото страната, в чиято полза е срокът, прекратява без предизвестие. Дължат се обаче натрупаното възнаграждение и обезщетението за неползван платен годишен отпуск; двете трябва да се виждат като отделни пера.

Осигуряват ли ме в срока за изпитване?

Да. Декларирането на трудовия договор и осигуряването започват от първия ден. Предложението „в изпитателния срок да работим без осигуровки“ е противозаконно и вреди най-вече на самия работник.

Подписва ли се нов договор след изтичане на изпитателния срок?

Не. Ако срокът изтече, без страната, в чиято полза е уговорен, да го използва, договорът се смята за окончателно сключен. Не е нужно потвърждение или нов договор и от този момент важат общите правила за прекратяване.

Източници

Информацията на тази страница се основава на посочените по-долу официални източници. Законодателството се променя — отворете връзките и проверете актуалното състояние.

  1. Министерство на труда и социалната политика (МТСП) — Възникване на трудово правоотношениеhttps://www.mlsp.government.bg/trudovo-pravootnoshenie-vznikvane · 2026-08-24
  2. МТСП — Възникване на трудово правоотношение (английска версия)https://www.mlsp.government.bg/eng/trudovo-pravootnoshenie-vznikvane · 2026-08-24
  3. ИА ГИТ — Трудов договор със срок за изпитване по чл. 70 (въпроси и отговори)https://www.gli.government.bg/en/taxonomy/term/416/node/4358 · 2026-08-24
  4. ИА ГИТ — „В срока на изпитване работниците и служителите не ползват специална закрила при уволнение“https://www.gli.government.bg/bg/taxonomy/term/423/node/12861 · 2026-08-24
  5. ИА ГИТ — „Договорените писмено условия гарантират в най-пълна степен правата на работещите и на работодателите“https://www.gli.government.bg/bg/node/11486 · 2026-08-24
  6. ИА ГИТ — „Сезонните работници трябва да отстояват правата си навреме“https://gli.government.bg/bg/node/4766 · 2026-08-24

Свързани теми

Трудов живот

Видове трудови договори в България и как се четат

Безсрочен и срочен договор, клауза за изпитване, допълнителен труд и разликата с гражданския договор — на кои клаузи да се спрете преди подпис.

Трудов живот

Прекратяване на трудов договор в България

Основания за уволнение, предизвестие и дисциплинарно уволнение, закриляни групи, документи при напускане и как се оспорва незаконно уволнение.

Трудов живот

Работно време в България: мярката на седмицата

Седмична и дневна продължителност, почивки, нощен труд, таванът на извънредния труд и минималните увеличения — по мярката на самия закон.

Трудов живот

Платен годишен отпуск в България: 20 дни и нагоре

Колко дни е платеният годишен отпуск, кога се придобива правото, как се планира, какво става при отлагане и какво се дължи при прекратяване.

Трудов живот

Болничен в България: кой плаща и колко

При болничен първите дни плаща работодателят, останалите — НОИ. Условия, размери, документи и срокове за изплащане, обвързани с официални източници.

Трудов живот

Как се намира работа в България: практичен наръчник

Кои канали за търсене на работа работят реално, каква е разликата за граждани на ЕС и на трети държави и как да разпознаете недобросъвестен посредник.

Срок за изпитване в България: правилата на шестте месеца | Bulgaristan.bg