Избирателни права на гражданите на ЕС в България

Членство в ЕС и права · Последна проверка: 2026-08-26

Източникът на правото: не гражданството, а пребиваването

Една от най-слабо познатите страни на гражданството на ЕС е, че част от правото на политическо участие пътува заедно с човека. Естествено е да сте избирател в собствената си държава; правото на ЕС добавя още един пласт: в държавата членка, в която живеете, дори да не сте неин гражданин, можете да участвате в изборите за местна власт и за Европейски парламент. Логиката е проста — кметът управлява вашите улици, вашето сметосъбиране и вашите детски градини; Европейският парламент създава правилата на ЕС, на които и вие се подчинявате. И в двата случая решенията засягат вас, следователно и гласът трябва да е ваш.

Този принцип е приведен в действие с две отделни директиви. Директива 94/80/ЕО на Съвета урежда реда, по който гласувате и се кандидатирате на общински избори в държава членка, чийто гражданин не сте. Директива 93/109/ЕО прави същото за изборите за Европейски парламент. Откакто България се присъедини към ЕС през 2007 г., двете директиви са част от българското изборно законодателство; практическите правила се съдържат в Изборния кодекс, а изборите се провеждат от Централната избирателна комисия (ЦИК).

Кои избори — какви права: таблица

Повечето обърквания идват от това, че думата „избори“ покрива четири различни урни едновременно. Таблицата по-долу разделя положението на гражданина на ЕС в България по вид избори. Тя показва ДАЛИ правото съществува; редът за регистрация е в следващия раздел.

За кого важи това право — и за кого не

Значителна част от читателите на този сайт са граждани на Турция, Украйна и Русия, затова нека очертаем границата ясно: описаните тук права принадлежат само на граждани на държави — членки на ЕС. Турски гражданин, който от десет години живее в България с разрешение за пребиваване, украински гражданин с постоянно пребиваване или руски гражданин с дългосрочен престой не може да отиде до нито една от тези урни — колкото и дълго да е пребиваването. За гражданите на трети държави вратата към политическото участие се отваря само от едно място: българското гражданство. От деня, в който то бъде придобито, човекът вече е гражданин на ЕС и упражнява правата от тази статия не само в България, а — ако се премести — и в други държави членки.

Има и междинно положение: двойните граждани. Човек, който е едновременно турски и български гражданин, гласува в качеството си на български гражданин на ВСИЧКИ избори — включително за парламент и президент; режимът на „чуждия гражданин на ЕС“, за който е тази статия, изобщо не го засяга. По същия начин български гражданин, който живее в Германия, ползва огледалния образ на същите директиви на германските общински и европейски избори. Директивите не са еднопосочно българско правило, а общ механизъм, който работи едновременно във всяка държава членка на съюза.

Как влизате в избирателния списък

Българските граждани се включват в избирателните списъци автоматично от регистрите на населението. Вие — не, защото изборната администрация няма как да знае кой гражданин на ЕС ИСКА да гласува. Затова механизмът е заявителен: подавате в общината по местоживеене, в обявения преди изборите срок, заявление за вписване и ви включват в допълнителен списък (след еднократно вписване обикновено оставате в него за следващите избори от същия вид). Предварителното условие е адресната ви регистрация — тоест удостоверението ви за пребиваване като гражданин на ЕС и адресът ви в България — да е наред; избирателното право се гради върху веригата на регистрацията по пребиваване.

1. 1

   Завършете регистрацията си по пребиваване

   Ако като гражданин на ЕС оставате в България повече от три месеца, вече трябва да имате регистрация (удостоверение за пребиваване от миграционните органи + адресна регистрация в общината). Избирателната регистрация стъпва върху тази основа; без регистрация по пребиваване заявлението за вписване не може да бъде обработено. Подробности — в статията ни „Регистрация по пребиваване на гражданин на ЕС“.
2. 2

   Следете изборния календар

   Преди всеки избор ЦИК и общините обявяват крайния срок за заявления от чужди граждани на ЕС. Срокът се брои назад от изборния ден и ако го изпуснете, на тези избори няма да гласувате. Проверявайте точните дати в официалното съобщение на ЦИК за съответния избор.
3. 3

   Подайте заявление с декларации в общината

   В заявлението декларирате самоличността си, гражданството си, адреса си в България и — за европейските избори — че не сте лишени от избирателно право в собствената си държава и че ще гласувате само в България. Тази декларация идва от самата директива; целта ѝ е да предотврати двойното гласуване.
4. 4

   В изборния ден отидете до урната с документ

   Ако сте вписани, името ви фигурира в допълнителния списък на секционната комисия; гласувате с валиден документ за самоличност или удостоверение за пребиваване. Редът е същият като за българските избиратели.

Забраната за двойно гласуване: специалното правило на европейските избори

Изборите за Европейски парламент се провеждат в целия съюз в един и същ период и всеки избирател има ЕДИН глас. Ако сте германски гражданин и живеете в София, имате два варианта: или оставате в германските списъци и гласувате за германските кандидати (при нужда — в консулство или по пощата), или се вписвате в България и гласувате за българските кандидати. Да направите и двете — да отидете до урните в две държави — е деяние, което Директива 93/109/ЕО изрично забранява и което държавите членки контролират чрез обмен на информация помежду си. Декларацията, която подписвате при регистрацията в България, поема точно този ангажимент; въз основа на нея България уведомява държавата, чийто гражданин сте, и там ви заличават от списъка.

Същото правило важи и за кандидатирането: на едни и същи европейски избори не можете да бъдете кандидат едновременно в България и в друга държава членка. Кандидатът представя документ, че не е загубил правото си да бъде избиран в държавата, чийто гражданин е; който е загубил това право — например по съдебно решение — не може да „внесе“ загубата в България като чист лист: директивата дава на приемащата държава правото да изиска това удостоверение.

Да се кандидатираш: другата страна на урната

Гласуването е пасивната страна на правото, кандидатирането — активната, и двете са защитени от директивите. Гражданин на ЕС, който живее в България, може да се кандидатира за общински съветник, да води кампания и, ако бъде избран, да заеме длъжността. Внимавайте с две неща. Първо, 94/80/ЕО признава на държавите членки тясно изключение: ръководните изпълнителни длъжности като кметската могат по националното право да бъдат запазени за собствените граждани — това не засяга правото ви да сте общински съветник. Второ, условията за кандидатиране (възраст, съдебен статус, пребиваване) отново са подчинени на принципа „същите условия“: каквото не се иска от българския кандидат, не се иска и от вас, но каквото се иска от българския кандидат, се иска и от вас — включително срокът на адресна регистрация в страната.

На практика кандидатирането започва с регистрация в местната изборна комисия — от листа на политическа партия или като независим кандидат. Чуждият гражданин на ЕС декларира гражданството си, адреса си в България и това, че не е лишен от право да бъде избиран. Процедурата върви по същия календар като за българските кандидати. ЧЛЕНСТВОТО в политическа партия е отделен въпрос, подчинен на националното право; но за да сте в кандидатска листа, партийното членство не е задължително — независимата кандидатура и кандидатурата в листа са отделни пътища.

Какво се губи, ако правото не се използва

Този раздел не е юридически, а практически: повечето граждани на ЕС, които купуват имот в България, пращат децата си на училище тук или развиват бизнес, са пряко засегнати от решенията на общината — от устройствения план, от размера на местните данъци, от инвестициите в училища и детски градини, от маршрутите на градския транспорт. Гласът на местните избори е единственият начин да седнете на масата, на която тези решения се вземат — а правото на ЕС вече ви е дало този стол; да не го използвате значи да се съгласите други да вземат решенията, чиято сметка плащате вие. Подобна е сметката и за европейските избори: парламентът, който създава правилата за свободното движение, правата на потребителите и защитата на данните, може да бъде избиран от мястото, където живеете.

Практиката на изборния ден: какво ви чака пред урната

Минете ли етапа на регистрацията, изборният ден е без изненади, защото редът е един и същ с този за българските избиратели. Секцията ви се определя от избирателния район на адресната ви регистрация и списъците са на разположение в секционните комисии. Носите документа си за самоличност — личната карта или паспорта на гражданин на ЕС, при нужда заедно с удостоверението за пребиваване в България; комисията ви намира в допълнителния списък и срещу подпис получавате бюлетината или достъпа до машинното гласуване. През последните години България използваше хартиено и машинно гласуване успоредно; кой ред важи в коя секция може да се променя от избор до избор, затова и това научавате от съобщението преди изборите.

Бъдете реалисти за езика: работният език на секционната комисия е българският и бюлетините се печатат на български. На местни избори да познавате партиите и кандидатите отпреди — да прочетете кандидатските листи от официалната страница на общината си — е най-сигурният начин да не се объркате пред урната. Правилата за помощ в кабината, забраната за снимане и основанията бюлетината да е недействителна се прилагат еднакво за всички; непознаването им не поражда отделна толерантност към чуждестранния избирател.

Декларациите в заявлението — какво и защо подписвате

Заявлението на чуждия гражданин на ЕС е не обикновена молба, а пакет от ДЕКЛАРАЦИИ. Всяка има основание в директивата и да знаете коя защо подписвате не само помага формулярът да е верен, а ви пази от последиците на невярна декларация — защото невярна изборна декларация може да носи санкция и в България, и в държавата, чийто гражданин сте.

Четири чести грешки

• •Да оставиш вписването за седмицата на изборите. Крайният срок за допълнителния списък е доста преди изборния ден; който подава в последната седмица, най-често изпуска този избор. Проверявайте календара в ДЕНЯ на насрочването.
• •Да смяташ адресната регистрация за актуална. Преместили сте се, но не сте преместили адреса — избирателната регистрация работи в старата община или изобщо не работи. Първо адресът, после избирателното вписване — редът е този.
• •Да чакаш регистрация и от двете държави за ЕП. Дори собствената ви държава да ви държи в консулския списък, а България — в допълнителния, ГЛАСЪТ е един и на едно място. Да отидеш до двете урни може да е престъпление; допускането „никой няма да види“ е грешно — обменът на информация съществува точно за това.
• •Да бъркаш общинските избори с кметствата по места. Местният вот е един пакет, но за кои органи гласувате се разделя по бюлетини; не се учудвайте, ако броят на бюлетините ви е различен от този на българските избиратели — правила като изключението за изпълнителните длъжности могат да засегнат набора.

Как това право взаимодейства с другите статути

Избирателното право е последната брънка от статутната верига на гражданина на ЕС в България и работи безпроблемно, когато предишните брънки са здрави. Веригата се строи така: влизане със свободно движение → регистрация и удостоверение за пребиваване при престой над три месеца → адресна регистрация в общината → избирателно вписване. Скъса ли се брънка — изтече ли удостоверението, заличи ли се адресната регистрация — избирателното вписване увисва. Затова мислете за изборното право не като за отделна задача, а като за продукт на подредения ви престой: ако стъпките от статиите ни за регистрацията по пребиваване и за постоянното пребиваване след пет години са наред, избирателното вписване за повечето хора е работа за едно заявление.

Статутът на постоянно пребиваване, придобит след петте години, не разширява изборните права — урните на местните и европейските избори са отворени от първия ден и си остават същите, а урната за Народно събрание не се отваря и с постоянното пребиваване. Променя се практическата сигурност: постоянното пребиваване намалява вероятността статутът ви — и оттам регистрационната ви верига — да бъде поставян под въпрос. Преминаването към гражданство пък променя изцяло игралното поле и излиза извън обхвата на тази статия.

Поддръжка след вписването: преместване, заличаване, възражение

Избирателната регистрация не е еднократен запис, който работи вечно; тя живее върху данните ви за пребиваване. Когато смените общината, трябва да преместите адресната си регистрация, а за да работи избирателната ви регистрация в новата община, в повечето случаи е нужно ново заявление — това, че продължавате да фигурирате в допълнителния списък на старата община, не значи, че можете да гласувате на новия си адрес. Ако напуснете България окончателно и регистрацията ви по пребиваване бъде прекратена, избирателната регистрация също остава без основание. Подробности като това дали дълго отсъствали лица се пазят в списъците, са въпрос на национално право; ако се връщате за избори, проверете дали сте в списъка чрез справочните инструменти преди изборите.

Ако смятате, че не сте вписани или сте заличени погрешно, не сте безпомощни: изборното законодателство предвижда пътища за поправка и възражение срещу грешки в списъците и по принципа „същите условия“ тези пътища са отворени и за вас. Първият адрес винаги е самата община — списъците фактически се водят от общинската администрация; вторият е съответната изборна комисия. Сроковете са кратки и стават още по-кратки с наближаването на изборите, затова не оставяйте проверката на списъка за последния ден. Възражението се пише на български; ако ви трябва езикова помощ, заклет преводач или правна помощ струват по-малко от изпуснат срок.

И едно последно напомняне: рамката в тази статия е общата основа, начертана от правото на ЕС; сроковете за заявления, образците на формуляри и подробностите на изборния ред се уточняват за всеки избор със съобщенията на ЦИК. Ако попаднете в изборна година, четете двата източника заедно — тази страница като КАРТА на правото, съобщението на ЦИК като КАЛЕНДАР на конкретния избор. Датата на извличане на информацията е 26 август 2026 г.; проверявайте актуалните стойности и срокове на официалните страници.

Често задавани въпроси

Свързани теми