Как се проверява забрана за влизане в България

Визи и пребиваване · Последна проверка: 2026-10-10

Забраната е акт, а не мълва

Забраната се налага на основанията, предвидени в закона, от компетентния административен орган и подлежи на съобщаване на засегнатото лице. На практика проблемът най-често идва от несъстояло се връчване: лицето е напуснало страната, адресът е сменен, съобщението не е достигнало. Незнанието не обезсилва акта, но се отразява на начина, по който текат сроковете за обжалване.

Националният акт и шенгенският сигнал не са едно и също

Наложена от държава членка забрана може при определени условия да бъде въведена като сигнал в шенгенската информационна система и тогава действието ѝ надхвърля една държава. Не всеки национален акт обаче попада там. Затова „не мога да вляза в България“ и „не мога да вляза в Шенген“ са две различни положения, които се проверяват поотделно.

Как да проверите собствения си запис

1. 1

   Поискайте достъп до личните си данни

   Законодателството за защита на личните данни дава право на достъп до обработваните за вас данни. Искането се подава писмено до администратора на данните.
2. 2

   Питайте за акта и за връчването

   Освен дали има забрана, поискайте да се посочи с кой акт и от коя дата е наложена и как е съобщена — от това зависят сроковете за защита.
3. 3

   Проверете и шенгенската следа

   Дали има сигнал се изяснява през компетентния орган на държавата, която го е въвела. Ако той не е български, адресатът на искането също може да е друг.
4. 4

   При отказ се обърнете към надзорния орган

   Ако искането за достъп остане без отговор, е открит пътят на жалба до Комисията за защита на личните данни.

Обжалване и отмяна

Законосъобразността на акта се проверява по реда на административното правораздаване; отделно може да се поиска отмяна или изменение от органа, който го е издал. Отказът по визово производство и забраната за влизане са различни производства: отказът сам по себе си не означава забрана, но мотивите му понякога подсказват наличието на запис. В такива случаи работата с адвокат чувствително намалява риска от изпуснат срок.

Искане за достъп до Шенгенската информационна система (ШИС): официалната процедура

Според Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) всяко физическо лице има право на достъп до личните си данни, обработвани в информационните фондове на МВР или в ШИС. Искането се подава пряко до националното бюро СИРЕНЕ към дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ на МВР; искане, подадено до КЗЛД, се препраща към МВР.

Колко дълго се пазят сигналите

Заличаването на сигналите в ШИС е уредено с регламенти на ЕС: сигналите за граждани на трети държави със забрана за влизане и пребиваване се заличават при условията на чл. 40 от Регламент (ЕС) 2018/1861, сигналите, свързани с решения за връщане — по Регламент (ЕС) 2018/1860, а сигналите за лица и обекти се изтриват автоматично след крайния срок за съхранение при условията на чл. 55 от Регламент (ЕС) 2018/1862, ако не е необходимо по-нататъшното им съхранение. Според КЗЛД за граждани на трети държави с наложени ограничения за влизане и пребиваване необходимостта от удължаване се преразглежда в рамките на 3 или 5 години в зависимост от сроковете на ограниченията. Ако искането ви за достъп остане без отговор или искането за коригиране или изтриване бъде отказано, можете да подадете жалба до КЗЛД.

Често задавани въпроси

Свързани теми