Има ли България виза за дигитални номади

Визи и пребиваване · Последна проверка: 2026-08-23

Няма виза с това име, има определено понятие

През последните години някои европейски държави създадоха в законодателството си разрешения или визи, които изрично носят името „дигитален номад“. България не обяви отделна категория с това име. Вместо това съществува определение, което поставя дистанционната работа сред използваемите основания: в допълнителните разпоредби на Закона за чужденците са описани лицата, които предоставят услуги дистанционно чрез информационни технологии.

Обхватът на това определение е тесен и той решава кой влиза и кой не. Определението изброява две хипотези. Първата е лице с трудов договор с работодател, регистриран или установен извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Швейцария, което предоставя услуги дистанционно чрез информационни технологии. Втората е законен представител, член на управителен орган, собственик, съдружник или акционер с над двадесет и пет на сто от капитала на дружество, регистрирано извън същите държави, което чрез това дружество предоставя услуги дистанционно и не извършва работа и не предоставя услуги на лица на територията на България.

Пътят пак е същият: първо виза, после пребиваване

Тъй като основанието за дистанционна работа не създава отделен визов вид, пътят на гражданина на трета държава е същият както при другите основания и е двуетапен. На първия етап се издава дългосрочна виза от българско дипломатическо представителство в чужбина; визата дава право на влизане, не право на престой. На втория етап, след влизането, се подава заявление за пребиваване в дирекция „Миграция“ и там се поражда картата за пребиваване.

Нарушаването на този ред е най-честата грешка при дистанционно работещите. Влизане с безвизов режим или с туристическа виза и опит за откриване на „пребиваване за дистанционна работа“ в страната по правило не минава. Правото на краткосрочен престой не е основа за заявление за дългосрочно пребиваване.

Същите три условия важат и тук

Основанието за дистанционна работа не облекчава общите условия на преписката. Заявителят доказва, че може да се издържа през целия срок, без да прибягва до социално подпомагане; документира жилището си; притежава задължителна здравна осигуровка, валидна на територията на страната. Прагът за издръжка и тук не е фиксирано число и не може да е под минималната месечна заплата.

Практическата трудност при дистанционно работещите е друга: доходът най-често идва от чуждестранен работодател или от собственото дружество, а доказването му не е така просто като фиш за заплата. Представят се заедно договорът, записите за плащанията, банковото извлечение и при нужда учредителните документи на дружеството. Най-слабото звено обикновено е точката „доход има, но редовен поток не се вижда“.

Три алтернативни пътя

Когато дистанционно работещ иска да се установи в България, изборът не е един. Трите пътя по-долу работят различно за различни хора, а изборът зависи от това как е устроена работата в действителност.

Вторият и третият ред често се бъркат. Свободната практика е упражняване на дейност от свое име и се обвързва с разрешение от Агенцията по заетостта. Учредяването на дружество е създаване на отделно юридическо лице и привързване на пребиваването към него; този път носи собствени счетоводни, данъчни и осигурителни тежести. За дистанционно работещ „най-лесният път“, представян като учредяване на дружество, най-често е пътят с най-много задължения.

Ако сте гражданин на ЕС, въпросът отпада

Ако сте гражданин на ЕС, на Европейското икономическо пространство или на Швейцария, за дистанционна работа не ви е нужен никакъв визов вид. Имате право на свободно движение; когато престоят ви в България надхвърли определен праг, необходимото не е заявление за разрешение, а регистрация пред администрацията. Тоест въпросът „има ли България виза за дигитални номади“ за гражданин на ЕС е безпредметен.

Когато видите реклама за „виза за дигитални номади“

Темата е сред най-производителните за сайтовете за имиграционни консултации и там изразът „Bulgaria Digital Nomad Visa“ често звучи като име на продукт. Щом видите такова заглавие, въпросът е един: на коя официална страница се среща това име. Ако отговорът е консултантски сайт, името е създадено за маркетинг; действителното заявление пак ще бъде за дългосрочна виза и за пребиваване.

Разликата има цена. Търсенето на час за несъществуващ визов вид губи седмици; по-лошото е, че преписка, открита на грешно основание, се отхвърля, а платената такса не се връща. Правилното действие е преди подаване да прочетете подходящото за вашия случай основание на страницата на дирекция „Миграция“.

Данъчната страна е отделен въпрос

При дистанционно работещите разликата между разрешение за пребиваване и данъчно местожителство е дори по-критична, отколкото при пенсионерите, защото доходът е свързан с повече от една държава. Разрешението дава право да останете в страната, но само по себе си не определя къде се облага доходът ви. Броят дни в страната, центърът на жизнените интереси и спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане влияят на този резултат, а темите са разгледани в отделни текстове на този сайт.

Същото важи и за осигуряването: при работа за чуждестранен работодател въпросът в чия система се внасят вноските е независим от разрешението за пребиваване. Който обмисля установяване на основание дистанционна работа, трябва да потърси отговор и на тези два въпроса, преди да открие преписката.

Често задавани въпроси

Свързани теми