Разград и Лудогорието: центърът на турския североизток

Градове и региони · Последна проверка: 2026-08-26

Къде е Разград и на какво е център

За да намерите Разград на картата, погледнете линията между дунавския Русе и черноморската Варна: областта лежи между двата големи града, навътре от реката и морето, върху високото плато. Това местоположение определя характера ѝ. Разград не е пристанище, нито туристически коридор — той е център на земеделието, на зърното и на един спокойно работещ провинциален ред. В рамките на областта градът е административното ядро, а общините Исперих, Кубрат, Завет и Лозница събират градчетата и селата, в които турското население живее най-компактно.

Името Делиорман не е празна романтика. Благодарение на плодородния чернозем платото е една от житниците на България — пшеница, слънчоглед и царевица се редуват докъдето стига погледът. Същата земя през вековете е била убежище за бягащите от централната власт: тюркските родове от османско време, по-късните татарски и черкезки преселници и хетеродоксните религиозни общности са изтъкали днешната културна тъкан на региона. Без нея Разград не може да бъде разбран.

Измерената снимка на населението

Да погледнем числата през официалния източник. По данни на Националния статистически институт (НСИ) към 31 декември 2020 г. населението на област Разград е 109 810 души, като 46,6% живеят в градовете, а 53,4% — в селата. Същият доклад брои 103 населени места в областта: 6 града и 97 села. За страната преброяването от 7 септември 2021 г. отчита 6 519 789 души. Данните са взети от официалните страници на НСИ на 26 август 2026 г.; населението се актуализира ежегодно, затова проверявайте текущата стойност на официалната страница.

Това, че селското население надвишава градското, е отчетливо отклонение от средното за България и обобщава духа на областта: Разград не е град, а мрежа от села. Практическите последици са ясни. Услугите — болница, гимназия, нотариус, областна дирекция — са съсредоточени в областния център; всеки, който живее на село, периодично слиза до града. Колата тук не е лукс, а основно средство. От друга страна, същата структура предлага на търсещите селска къща един от най-широките избори в страната: поддържани къщи с дворове, в села с жива инфраструктура — защото роднините от Турция продължават да идват всяко лято и къщите се гледат.

Турската общност в ежедневието

Кърджали е турският център на юга, а Шумен и Разград — на североизтока, но между тях има разлика в тона. В област Разград турското присъствие се усеща най-силно по селата и малките градчета. На пазара пазарлъкът върви на турски, в кафенето двата езика се преплитат, а на сватбите тъпанът и зурната звучат редом с българския фолклор. Старото поколение живее ежедневието си до голяма степен на турски; средното е двуезично; младите говорят български в училище и променлива смес у дома. За човек, идващ от Турция, практическият смисъл е ясен: в администрацията българският е задължителен, но закрепването в ежедневието тук е много по-лесно, отколкото в други части на страната.

Принудителното изселване от 1989 г. дълбоко преобрази областта. Значителна част от заминалите тогава семейства бяха от лудогорските села; едни се върнаха, други пуснаха корени в Истанбул, Бурса и Измир, но не скъсаха връзката със селото. Днес лятото съживява селата: коли с турска регистрация, пенсионери с двойно гражданство, семейства, разделени между две държави. За търсещите корените си първата спирка са службите по гражданско състояние на общините и селските кметства — там се търсят регистрите за раждане и брак заедно с документите от периода на смяната на имената. Отделни наши статии описват документалната страна на този процес.

Пластовете на историята: от Абритус до Ибрахим паша

Непосредствено до днешния център на Разград е разкопан античният град Абритус от римската провинция Мизия. През III век тук се разиграва голямата битка с готите, в която загива император Деций; днес резерватът с крепостните стени и музея е достъпен за посещение. В центъра на града се издига едно от най-внушителните свидетелства на османското наследство — джамията „Ибрахим паша“, мащабен образец на класическата османска архитектура на Балканите. Сградата е минавала през дълги периоди на реставрация; режимът на посещение се променя, затова питайте на място или в общината. Джамията, часовниковата кула и старата чаршия заедно разказват османското лице на града.

Истинското световно съкровище на областта обаче е в община Исперих: Свещарската тракийска царска гробница, вписана в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Каменната пластика на гробницата — женските фигури-кариатиди, полухора-полурастения — няма аналог в тракийското изкуство. В същата долина стои и теккето „Демир баба“, едно от най-важните средища на алевийско-бекташката традиция на Балканите. Тракийско светилище, ислямско текке и християнска селска традиция живеят една до друга — тази долина е резюмето на многопластовата идентичност на региона; между двата обекта има пешеходна пътека и се разглеждат заедно.

Икономика и работа: кой какво прави

Гръбнакът на областната икономика е земеделието и свързаната с него промишленост. Зърнопроизводството, фуражните и хранителните предприятия, млечните продукти и заводите в областта на фармацията и биотехнологиите са основните работодатели. Киселото мляко от Лудогорието не е случайно прочуто — млечното животновъдство остава жива опора на селската икономика. Освен това публичният сектор — общини, училища, болница — дава стабилна заетост. Футболните запалянковци познават областта отдавна: Лудогорец превърна името на малката област в европейска марка, а стадионът и базата му са местна гордост.

Нека сме реалисти: Разград не е кариерен град. Корпоративният пазар на труда, международните компании и високите заплати на София, Пловдив и Варна тук нямат еквивалент. Хората, които идват за работа, обикновено са от три профила: специалисти в земеделието и храните, дистанционно работещи и предприемачи. Малките търговски фирми, работещи с Турция — транспорт, храни, строителни материали — използват предимството на двуезичната среда. За очаквания по заплати вижте нашите статии с национални данни; областните средни стойности НСИ публикува на регионалната си страница.

Ежедневието: жилище, училище, здраве, транспорт

• •Жилище: в областния град преобладават панелни и тухлени блокове, в крайните квартали — къщи. Ценовото равнище е осезаемо под това на големите градове; пазарът на селски къщи се раздвижи и от интереса на търсещите корените си. Преди покупка прочетете статиите ни за проверка на собствеността.
• •Училище: гимназиите и професионалните училища са в областния център, основните училища — по общините. Част от селските училища са закрити и учениците пътуват — това е първото, което заселващо се семейство трябва да провери.
• •Здраве: областната болница е в Разград; за сложни изследвания и операции се пътува до Русе и Варна. По селата личният лекар идва в определени дни от седмицата — хронично болните трябва да подредят рецептите и прегледите си според този ритъм.
• •Транспорт: областта лежи на пътната и железопътната връзка Русе–Варна; гара Самуил е възловата точка на региона. Междуградските автобуси свързват Русе, Варна, Шумен и София. Автобусните линии за Турция минават по същото трасе — връзката с Истанбул е част от живота на региона.

Сезоните, климатът и ритъмът на земята

Климатът на Лудогорското плато е континентален и влиянието му върху ежедневието е много различно от крайбрежните градове. Лятото е дълго, горещо и прашно; по жътва прахът от нивите и боботенето на комбайните стават фонов звук на областта. Зимата е сурова и ветровита: на открито платото задържа сняг, а виелицата може да затвори селските пътища за часове. Всеки, който мисли за живот на село, трябва да приеме това от самото начало — през кое село минава снегорин, печката или климатикът топли, дървата през есента ли се купуват или посред зима на висока цена — тук тези въпроси не са теоретични. Пролетта и есента са кратки, но щедри: пролетните дъждове решават съдбата на зърното, а октомврийското слънце — вкуса на гроздобера.

Ритъмът на земята подрежда и социалния календар. Селските сватби се събират главно между края на жътвата и началото на зимата; август, когато идват роднините от Турция, е и месецът на мевлидите, сюнетите и селските курбани. На Курбан байрам селата се изпълват с гости от Истанбул; през зимата селското кафене е почти единственото място за събиране. Който познава този цикъл, избира умно и момента на преместването: къща се гледа лятом, но пазарлъкът и нотариалната работа често вървят по-здраво наесен, когато селото се е укротило.

Градът отвътре: един ден в центъра на Разград

Центърът на Разград е в пешеходен мащаб и се опознава спокойно за ден. Главната пешеходна ос води от площада на общината към старата чаршия; по пътя се редят часовниковата кула, църквите, музейните сгради и джамията „Ибрахим паша“. Резерватът Абритус с археологическия музей е точно на изток от центъра и запълва следобеда. Неделният производителски пазар пък е витрината на областта: млечни продукти, мед, зеленчуци и сезонни плодове от лудогорските села слизат по сергиите, а пазарлъкът върви на два езика. Изборът на хотели и ресторанти е скромен в сравнение с туристическите центрове, но чист и на разумни цени — в тон с общия характер на региона.

Кварталната тъкан на града е двупластова. Около центъра стоят планираните жилищни комплекси от социалистическия период — с училища, паркове и квартални пазари помежду им; апартаментите там са най-практичният първи адрес. По периферията се простират кварталите с къщи и дворове — изборът на онези, които искат да съчетаят селския живот с градските услуги. Който и квартал да изберете, градът е малък и понятието „далече“ е относително: до работата в центъра може да се стигне пеша дори от крайния квартал. Този мащаб е най-малко обсъжданото, но най-осезаемо предимство на областта за семейства, уморени от трафика и разходите на големия град.

Трапезата на Лудогорието

Кухнята на региона е преходна зона, в която турската и българската трапеза са се преплели, и това личи веднага. В едно и също село се точат и баница, и су бьорек; капама и гювеч, качамак и мамалига, таратор и джаджик се срещат на една маса. Лудогорското кисело мляко и бялото саламурено сирене са гордостта на областта; гъстото домашно кисело мляко е неизменна сергия на селските пазари. Гостът на региона има ясен списък за опитване:

• •Селско и биволско кисело мляко — от пазарната сергия, в стъклен буркан; вкусът не се сравнява с промишления.
• •Баница и бьореци — топли от сутрешните фурни; със сирене е класиката, с тиква — сезонната.
• •Капама и зимни гювечи — тежките, засищащи ястия на дългите зимни вечери.
• •Местен мед и слънчогледови продукти — платото е море от слънчоглед; медът и семките пътуват и като подарък.

Практическо начало на търсенето на корени

1. 1

   Съберете семейната информация

   Научете от възрастните в Турция старото (турското) и официалното (българското) име на селото, фамилията на рода отпреди 1989 г. и годините на раждане. Повечето имена на села са променяни през XX век — двете имена ускоряват търсенето.
2. 2

   Определете правилната община

   Разберете към коя община принадлежи селото днес — регистрите се пазят не в селото, а в службата по гражданско състояние на общината.
3. 3

   Поискайте документите писмено

   Поискайте преписи от актовете за раждане и брак със заявление до общината; може и чрез пълномощник. Документите от периода на смяната на имената се търсят в същия архив.
4. 4

   Планирайте превода и заверката

   За употреба в Турция документите изискват апостил и заклет превод; редът и разходите за тези стъпки са описани в отделните ни статии.
5. 5

   Посетете на място

   Ако кореспонденцията с архива се проточи, кметството и джамийската общност са живата памет — възрастните съседи често намират къщата на рода и камъните в гробището преди регистрите.

От Разград до Турция: логистиката на връзката

Животът в тази област има страна, изградена върху опазването на връзката с Турция, и логистиката ѝ трябва да се знае преди заселване. Пътната връзка слиза през Шумен към главния магистрален коридор и оттам към Капъкуле; автобусните фирми пускат редовни линии от лудогорските градчета до Истанбул и по празници местата свършват седмици по-рано. За пътуващите със собствена кола отделни наши статии описват натоварените дни на границата и режима на винетките и застраховките — практическото правило тук е: по празници минавайте границата нощем и купувайте обратния билет предварително. Куриерските и банковите връзки между двете страни се управляват от областния център; дори пенсионер от село е част от тази мрежа.

Документалният ритъм на двойните граждани също е част от връзката. Да носиш документ от България за гражданско състояние, пенсионна кореспонденция или имотна продажба в Турция; да се връщаш от Турция за избори, здравно осигуряване или имотна работа в България — календарът на много семейства е изплетен от тези пътувания. Най-честата грешка е опитът всички официални дела на двете държави да се съберат в един летен отпуск; методът на опитните гурбетчии от Лудогорието е друг: започни документалните дела предварително с кореспонденция и запази посещението само за подписа и предаването — и той работи.

За кого е правилният избор

Разград и околността му подхождат на следните профили: двойни граждани със селски корен, които искат да живеят върху него; търсещи спокойни и евтини пенсионерски години с двор; хора, започващи бизнес в земеделието или храните; семейства, които искат мек вход в България през турскоговоряща среда. Ясни са и профилите, които ще се затруднят: търсещите корпоративна кариера, младите, които искат гъст културен живот, и очакващите международна англоговоряща среда. Преди решение вижте региона в два сезона — разликата между лятното оживление и зимната тишина тук е по-голяма от където и да е.

Често задавани въпроси

Свързани теми